от don_juan » 21 Ное 2008, 10:56
КОНВЕНЦИЯ за пътното движение
Подписана във Виена на 8.11.1968 г., включително поправките към Конвенцията, влезли в сила на 3.09.1993 г.
Текстът на Конвенцията е предоставен със съдействието на Българското транспортно издателство
Договарящите страни,
Желаещи да улеснят международното пътно движение и да увеличат сигурността по пътищата, като прилагат уеднаквени закони за движение,
се договориха за следните положения:
Първа глава
Общи положения
Член 1
Определения
При прилагането на положенията от настоящата Конвенция, долупосочените термини ще имат смисъла, който им се дава в настоящия член:
а) терминът "национално законодателство" на една от Договарящите страни означава съвкупност от национални или местни закони и правила, които са в сила на територията на тази Договоряща страна;
b) едно пътно превозно средство се намира в "международно движение" на територията на дадена страна, когато:
i) то принадлежи на физическо или юридическо лице, чието постоянно
местожителство е извън тази страна;
ii) не е регистрирано в тази страна;
iii) внесено е временно в нея;
същевременно всяка Договоряща страна е свободна да откаже да приеме
като намиращо се в "международно движение" всяко превозно средство,
което е останало на територията й повече от една година без
значително прекъсване на този срок, чиято продължителност може да
бъде определена от тази Договаряща страна.
Композиция от превозни средства се намира в "международно движение", ако най-малко едно от тях отговаря на това определение;
c) терминът "населено място" означава застроена със сгради територия, влизането и излизането от която са обозначени със специални за тази цел знаци, или която е определена по някакъв друг начин в националното законодателство;
d) терминът "път" означава целия обхват на всякакъв вид път или улица, предназначен за движение на пътни превозни средства и пешеходци;
e) терминът "платно за движение" означава онази част от пътя, предназначена за движението на пътните превозни средства. Пътят може да има няколко ясно разграничени платна за движение от централен разделителен насип (полоса) или от разлика в нивото;
f) на платна, чиято крайна лента или писта или крайни ленти и писти са предназначени за движението на определен вид превозни средства, терминът "край на платното" означава за останалите използващи пътя край на останалата част от пътя;
g) терминът "лента за движение" означава която и да е от надлъжните части, на които може да бъде разделено платното за движение, означена или неозначена с надлъжна маркировка, имаща достатъчна ширина, за да позволи движението на колона от недвуколесни пътни превозни средства;
h) терминът "кръстовище" означава пресичане на едно ниво, съединяване или разклоняване на два или повече пътя, както и мястото, на което те се пресичат, разклоняват или съединяват на едно ниво;
i) терминът "железопътен прелез" означава пресичане на едно ниво на път с железопътна или трамвайна линия с независима платформа;
j) терминът "автомагистрала" означава автомобилен път, специално построен и предназначен за движение на автомобили, който не обслужва пряко прилежащата територия и който:
i) c изключение на определени места или на определен период от време,
има разделени платна за движение в двете посоки, отделени едно от
друго с разделителна лента, непредназначена за движение, или, по
изключение, с други средства;
ii) не пресича пътища, железопътни и трамвайни линии и пешеходни пътеки
на едно ниво;
iii) обозначена е със специални знаци за автомагистрала;
к) пътното превозно средство се смята:
i) "в престой", когато е спряно за времето, необходимо, за да се
качат или да слязат пътниците от него, или да се извърши
товаро-разтоварна работа;
ii) "за паркирано", когато е спряно поради причина, различна от тази да
се избегне конфликт с друг участник в движението или някакво
препятствие, или да се подчини на предписанията на наредбите за
движението по пътищата, и когато неговото спиране не се ограничава
само във времето, необходимо за слизане и качване на пътници или
товаро-разтоварна работа.
Договарящите страни могат да приемат, че превозните средства са "в престой", ако са спрени при условията в ал. ii), при условие че продължителността на престоя не надвишава определеното от националното законодателство време, и да приемат за "паркирани" превозните средства, спрени при условията от ал. i), ако продължителността на престоя надвишава времето, определено от националното законодателство;
l) терминът "велосипед" означава всяко превозно средство с най-малко две колела, което се привежда в движение благодарение на мускулната сила на лицето, което го управлява, също и с помощта на педали или манивели;
m) терминът "мотопед" означава всяко дву- или триколесно превозно средство, което има двигател с вътрешно горене с работен обем на цилиндъра до 50 куб. см и чиято скорост конструктивно не превишава 50 км (30 мили) в час. Същевременно Договарящите страни могат да не приемат за "мотопеди", съобразявайки се с националното си законодателство, превозните средства, които нямат характеристики на велосипеди по отношение на възможностите им за управление, в частност да бъдат привеждани в движение с педали, или чиято максимална скорост по конструктивни данни, тегло и някои характеристики на мотора превишават определените граници. Нито едно положение от настоящото определение не бива да се тълкува като ограничаващо Договарящите страни напълно да приравняват мотопеда с велосипеда при прилагането на предписанията на националните си законодателства, отнасящи се за пътното движение;
n) терминът "мотоциклет" означава всяко двуколесно превозно средство, със или без кош, което има двигател с вътрешно горене. Договарящите страни могат да приравнят в националното си законодателство към мотоциклетите превозните средства с три колела, чието тегло без товар не надвишава 400 кг. Терминът "мотоциклет" не включва мотопедите; въпреки това Договарящите страни могат, при условие че заявят това, според параграф 2 на чл. 54 от настоящата Конвенция, да приравнят мотопедите към мотоциклетите в приложение на Конвенцията;
о) терминът "моторно превозно средство"* включва всяко самоходно превозно средство, което е снабдено с двигател с вътрешно горене, с изключение на мотопедите на територията на Договарящи се страни, които не са ги приравнили към мотоциклетите, и на релсовите превозни средства;
р) терминът "автомобил" означава тези моторни превозни средства, които се използват за превоз на хора или товари по пътищата или за теглене по пътищата на превозни средства, използвани за превоз на хора или товари. Той включва и тролейбусите, т.е. нерелсовите превозни средства, които се придвижват с помощта на електрически жици. Той не включва превозни средства като селскостопански трактори, чието използване за превоз по пътищата на хора или товари или за теглене по пътищата на превозни средства, които превозват хора или товари, е само спомагателна функция;
q) терминът "ремарке"** означава всяко пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Този термин обхваща и полуремаркетата;
r) терминът "полуремарке" означава всяко превозно средство, скачено с моторно превозно средство така, че една част от него е свързана с автомобила и значителна част от теглото и товара му се носи от моторното превозно средство;
s) терминът "леко ремарке" означава всяко ремарке, чието максимално разрешено тегло не надвишава 750 кг;
t) терминът "композиция от автомобили" означава скачени превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло;
u) терминът "превозно средство с полуремарке" означава композиция от автомобил и полуремарке, съчленено към него; ______________
* В българското законодателство към моторните превозни средства се отнасят и мотопедите. - Б. ред.
** Според ППЗДвП тук се причисляват и термините "туристическо ремарке" и "товарно ремарке". - Б. ред. ______________
v) терминът "водач"* означава всяко лице, което управлява пътно превозно средство - автомобил или друго, включително и велосипед, или което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни единично или на стада по пътищата;
w) терминът "максимално разрешено тегло"** означава максималното тегло на натоварено превозно средство, обявено за допустимо от компетентните власти на държавата, в която е регистрирано превозното средство;
х) терминът "тегло без товар"*** означава теглото на пътното превозно средство без водач, обслужващ персонал, пътници и товар, но с пълен резервоар и задължителните инструменти;
y) терминът "тегло с товар"**** означава общото тегло на хората и товара, които пътното превозно средство превозва;
z) термините "посока на движението" и "съответстващо на посоката на движението" означават дясната страна, когато в съответствие с националното законодателство водачът на превозното средство при среща с друго превозно средство трябва да го пропусне вляво ; тези термини означават лявата страна в обратния случай;
аа) задължението на водача на превозно средство "да отстъпи предимство"***** на други превозни средства означава, че водачът не трябва да продължава движението си или маневрите си, или не трябва да потегли отново, ако това крие риск за водачите на другите превозни средства да бъдат принудени внезапно да изменят посоката или скоростта им. ______________
* Според българския закон тук се причислява и лице, което води организирана група пешеходци. - Б. ред.
** В ППЗДвП - "товароносимост". - Б. ред
*** Пак там "маса без товар". - Б. ред.
*** Пak там "Maca с товар". - Б. ред.
***** Пак там "предимство" е правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място от пътното платно, което не го освобождава от задължението да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре във всички случаи, когато възникне опасност. - Б. ред. ______________
Член 2
Приложения към Конвенцията
Долните приложения към настоящата Конвенция:
Приложение 1: Отклонения от задължението да се допускат за международно
движение автомобили и ремаркета,
Приложение 2: Регистрационен номер на автомобилите и ремаркетата,
намиращи се в международно движение,
Приложение 3: Отличителен знак на автомобилите и ремаркетата, намиращи
се в международно движение,
Приложение 4: Опознавателни знаци на автомобилите и ремаркетата,
намиращи се в международно движение,
Приложение 5: Технически условия, на които трябва да отговарят
автомобилите и ремаркетата,
Приложение 6: Национално свидетелство за управление,
Приложение 7: Международно свидетелство за управление,
се явяват неотменна нейна част.
Член 3
Задължения на Договарящите страни
1. а) Договарящите страни вземат мерки действащите на тяхната територия правила за движение по пътищата по своята същност да съответстват на положенията от Втора глава на настоящата Конвенция. При условие, че тези правила в нито една своя точка не противоречат на упоменатите положения:
i) тези правила могат да не включват положенията, които се отнасят за
случаи, които не са валидни за територията на някоя от Договарящите
страни;
ii) тези правила могат да включват положения, които не са предвидени във
Втора глава.
b) положенията в настоящия параграф не задължават Договарящите страни да предвиждат наказателни мерки за всяко нарушение на положенията от Втора глава, които те са включили в своите правила за движение.
2. а) Договарящите страни вземат мерки също така, действащите на тяхна територия правила за движение, включващи техническите условия, на които трябва да отговарят автомобилите и ремаркетата, да бъдат в съответствие с положенията в приложение 5 от настоящата Конвенция; тези правила могат да съдържат положения, непредвидени в приложение 5 при положение, че в никакъв случай не противоречат на принципите на безопасност, определящи за положенията в приложение 5. Те също така вземат мерки регистрираните на тяхната територия автомобили и ремаркета да отговарят на изискванията в приложение 5, когато се намират в международно движение.
b) положенията в настоящия параграф не предполагат никакви задължения за Договарящите страни, що се отнася до действащите на тяхната територия правила за техническите условия, на които трябва да отговарят моторните превозни средства, които не са определени като автомобили по смисъла на настоящата Конвенция.
3. Като отчитат отклоненията, предвидени в приложение 1 на настоящата Конвенция, Договарящите страни са задължени да допускат за международно движение на тяхна територия автомобили и ремаркета, които отговарят на условията, определени в Трета глава на настоящата Конвенция, и чиито водачи изпълняват условията, предвидени в Четвърта глава; те са задължени също така да признават свидетелствата за регистрация, издадени според положенията в глава III, като удостоверение до получаване на доказателство за обратното, че превозните средства, за които се отнасят, отговарят на указаните в глава III условия.
4. Мерките, взети или които ще бъдат взети от Договарящите страни, било едностранно, било по пътя на подписването на двустранни или многостранни спогодби, за да допуснат на тяхна територия за международно движение автомобили и ремаркета, които не отговарят на всички условия, описани в глава III на настоящата Конвенция, и за да признаят, извън предвидените случаи в глава IV, валидността на тяхна територия на свидетелствата за управление, се смятат за отговарящи на целите на настоящата Конвенция.
5. Договарящите страни са задължени да допускат за международно пътно движение на тяхна територия велосипеди и мотопеди, отговарящи на техническите условия, определени в Пета глава на настоящата Конвенция, чиито водачи имат за постоянно местожителство територията на друга Договаряща страна. Никоя Договаряща страна не може да изисква от водачите на велосипед или на мотопед в международно движение да притежават свидетелство за управление. Въпреки това Договарящите страни, които са направили заявление по смисъла на параграф 2 на член 54 на настоящата Конвенция, че приравняват мотопедите към мотоциклетите, могат да изискват от водачите на мотопеди свидетелство за управление при международно движение.
5'. Договарящите страни вземат мерки с цел обучението по правилата за безопасност при пътното движението да се провежда систематично и непрекъснато в училищата на всички нива.
5". Във всички случаи, когато обучението на водачи на превозни средства се провежда в учреждения за подготовка на професионални водачи, в националното законодателство трябва да бъдат предвидени минималните изисквания, отнасящи се за учебния курс и квалификацията на преподавателите, осъществяващи обучението.
6. Договарящите страни се задължават да осведомяват всяка Договаряща страна, която им поиска сведения, нужни, за да се установи самоличността на лицето, на името на което моторно превозно средство или принадлежащо му ремарке са регистрирани на тяхна територия, когато в представената молба е посочено, че превозното средство е участвало в пътнотранспортно произшествие или водачът му е нарушил грубо разпоредбите за движението по пътищата на територията на подалата молбата Договаряща страна , което изисква значителни санкции или отнемане на свидетелството за управление.
7. Мерките, взети или които ще бъдат взети от Договарящи се страни, било едностранно, било по пътя на подписването на двустранни или многостранни спогодби, за да улеснят международното движение по пътищата чрез опростяване на митническите, полицейските и здравните формалности и други такива, а също така и мерките, взети, за да се уеднаквят компетенциите и работното време на митническите бюра и гишета на един и същи граничен пункт, ще се разглеждат като съответстващи на целите на настоящата Конвенция.
8. Положенията от параграфи 3, 5 и 7 от настоящия член не отменят правото на всяка Договаряща страна да подчинява приемането на своя територия за международно движение на автомобили, ремаркета, велосипеди и мотопеди, също така и на водачите и пътниците им, на своята законова уредба за търговски превози на пътници и стоки, на своите правила в областта на застраховането за "гражданска отговорност" на водачите, и на митническите си правила, а също така и в най-общ план на законовите уредби в други области освен пътното движение.
Член 4
Сигнализация
Договарящите страни в настоящата Конвенция, които не са Договарящи страни в Конвенцията за сигнализацията, чието подписване се провежда във Виена в деня на подписването на настоящата Конвенция, се задължават:
a) всички пътни знаци, светлинни сигнали за пътно движение и пътни маркировки, поставени на тяхна територия, да съставят единна система и да бъдат замислени и поставени така, че лесно да се разпознават;
b) броят на видовете знаци да бъде ограничен и те да се поставят само на места, където тяхното използване се смята за полезно;
c) пътните предупредителни знаци за опасност да са поставени на достатъчно разстояние от препятствието за своевременно предупреждение на водачите;
d) да забранят:
i) да се слага на пътния знак, на дръжката му или на всяко друго
съоръжение, служещо за регулиране на движението, какъвто и да било
знак, който не се отнася до предназначението на пътния знак или
съоръжението; същевременно, ако Договарящите страни или техните
териториални подразделения упълномощят някоя фирма без търговска
цел да поставя пътните знаци, те могат да разрешат емблемата на
тази фирма да фигурира върху знака или дръжката му, при условие
че няма да затрудни разпознаването му;
ii) да се поставят на тези места плакати, афиши, маркировки или
съоръжения, които биха могли да бъдат объркани с пътните знаци или
с другите приспособления, регулиращи пътното движение, или да
намалят видимостта и ефикасността им, или да заслепят участниците
в пътното движение и да отвлекат вниманието им по опасен за цялото
пътно движение начин;
iii) да се поставят върху тротоарите и банкетите устройства или
съоръжения, които могат необосновано да затруднят движението на
пешеходците и в частност на възрастните и инвалидите.
Втора глава
Правила за пътното движение
Член 5
Значение на пътните знаци и сигнали
1. Използващите пътищата са длъжни да се подчиняват на указанията на пътните знаци, светлинните сигнали и пътната маркировка, дори когато те изглеждат в противоречие с останалите правила на движението.
2. Указанията на светлинните сигнали са с предимство пред тези, обозначени на пътните знаци, определящи предимство на пътя.
Член 6
Сигнали на лица, упълномощени да регулират пътното движение
1. Лицата, упълномощени да регулират пътното движение, трябва да се разпознават лесно и да се виждат от разстояние както през нощта, така и през деня.
2. Ползващите пътищата са длъжни да се подчинят незабавно на всяко указание на лицата, упълномощени да регулират пътното движение.*
3. Препоръчително е националните законодателства да приемат като сигнали** следните указания на лицата, регулиращи пътното движение:
a) вертикално вдигната ръка: този жест означава "Внимание, стоп" за всички участници в движението с изключение на водачите, които не биха могли да спрат в условия на безопасност; ако този сигнал е подаден на кръстовище, той не се отнася за водачите, вече навлезли в него;
b) Ръка или ръце, вдигнати хоризонтално: този сигнал означава "Спри" за всички участници в движението, които независимо от посоката на движение се движат в посока, пресичаща тази, посочена от вдигнатата хоризонтално ръка. След като е направил този знак, регулировчикът може да спусне ръката или ръцете си; за водачите, намиращи се срещу гърдите и зад гърба му, този сигнал също означава "Спри";
с) размахване на червен сигнал: той означава "Спри" за тези, към които е насочен. ______________
* Според българския закон - "сигнали на регулировчика". - Б. ред.
** В ППЗДвП са определени следните сигнали на регулировчика: "Внимание, спри!", "Преминаването е забранено", "Преминаването е разрешено". - Б. ред. ______________
4. Указанията на лицата, регулиращи пътното движение, са с предимство пред указанията на пътните знаци, светлинните сигнали и пътната маркировка, а също така и пред правилата за движение.
Член 7
Общи правила
1. Ползващите пътищата са длъжни да се държат така, че да не създават опасност или пречки в движението, да не поставят в опасност живота на хората или да не повредят частна или обществена собственост.
2. Препоръчва се в националното законодателство да се предвиди, че ползващите пътищата не трябва да пречат на пътното движение или да го правят опасно, като хвърлят, оставят или изоставят на пътя предмети или материали, или да създават някакво друго препятствие. Ползващите пътя, които не са могли да избягнат създаването на препятствие или опасност, трябва да вземат необходимите мерки, за да ги премахнат възможно най-бързо, и ако не могат да го направят веднага, да сигнализират за това на другите участници в движението.
3. Водачите трябва да са с повишено внимание към най-уязвимите участници в движението, като пешеходци и велосипедисти, в частност деца, възрастни и инвалиди.
4. Водачите трябва да се стараят превозните им средства да не притесняват останалите участници в движението и живеещите край пътя, като не създават излишен шум, не вдигат прах и не изхвърлят изгорели газове, когато е възможно.
5. Слагането на предпазен колан е задължително за водачите и пътниците на автомобили, които заемат седалки, снабдени с колани, с изключение на случаите, предвидени в националното законодателство.
Член 8
Водачи
1. Всяко пътно превозно средство или композиция от превозни средства в движение трябва да има водач.
2. Препоръчва се националните законодателства да предвидят положението товарните, впрегатните и ездитните животни, на стада или поединично, да имат водачи, като изключение се прави евентуално само за специално обозначените места.
3. Всеки водач трябва да притежава необходимите физически и психически качества и физическото и умственото му състояние да му позволяват да управлява пътното средство.
4. Всеки водач на моторно превозно средство трябва да притежава необходимите познания и умения, за да управлява превозното средство; същевременно това положение не е пречка за обучението за водач на превозно средство според националното законодателство.
5. Всеки водач трябва да упражнява непрекъснат контрол на превозното средство или животните си.
Член 9
Стада
Препоръчва се в националните законодателства да се предвиди, че освен изключението, прието, за да се улесни миграцията на животните, стадата трябва да бъдат разделяни на части с умерена дължина, като разстоянията между тях са достатъчно големи за улесняване на пътното движение.
Член 10
Разположение върху лентата за движение
1. Посоката на движение трябва да бъде една и съща по всички пътища в държавата, с изключение на специалните случаи при пътища, служещи изключително или предимно за транзитно пътуване между две държави.
2. Животните, движещи се по платната за движение, трябва да бъдат държани възможно най-близо до края на платното, отговарящо на посоката на движение.
3. Като не нарушава положенията в параграф 1, чл. 7, в параграф 6 чл. 11, имащи противоположен характер, и други противоречащи на настоящата Конвенция положения, всеки водач на превозно средство трябва, доколкото му позволяват обстоятелствата, да се придържа с превозното си средство в края на платното, отговарящо на посоката на движение. Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да регламентират по-конкретни правила, уточняващи мястото върху платното за движение на товарните транспортни средства.
4. Когато пътят има две или три платна, никой водач не може да заема противоположното на посоката на движението му платно.
5. а) На платна с двупосочно движение, които имат най-малко 4 ленти, никой водач не може да заема лентите, разположени изцяло на противоположното на посоката на движението му половин платно.
b) на платна с двупосочно движение, които имат три ленти, никой водач не може да заема крайната лента до противоположното за движението му платно.
6. Без да се нарушават положенията в член 11, ако със съответен знак е означена допълнителна лента, всеки водач на превозно средство, което се движи с ниска скорост, трябва да използва тази лента.
Член 11
Изпреварване и движение в колона
1. а) Изпреварването трябва да се извършва от противоположната на посоката на движение страна.
b) Същевременно изпреварването трябва да се извърши от страната, отговаряща на посоката на движението, в случай че водачът, който трябва да бъде изпреварен, след като е заявил със сигнал за намерението си да мине в противоположната на посоката на движение страна, е насочил колата или животните си към тази страна на платното с цел да смени посоката си на движение, за да се насочи по друг път или да навлезе в крайпътна собственост, или да спре от тази страна.
2. Преди да започне изпреварването, всеки водач е длъжен, без да нарушава положенията в параграф 1 на чл. 7 и тези в член 14 от настоящата Конвенция, да се убеди:
a) че друг водач зад него не е предприел изпреварване;
b) че водачът, който се движи пред него по същата лента, не е подал сигнал за намерението си да изпревари друго превозно средство;
c) че може да го осъществи, без да застраши или да попречи на пътното движение в противоположна посока, като провери дали лентата, която ще заеме, е свободна на достатъчно разстояние и дали относителната скорост на двете превозни средства позволява да се осъществи изпреварването във възможно най-кратък срок;
d) при условие, че не заема забранена за движение в обратна посока лента, водачът може, без да затруднява участниците в движението, които изпреварва, отново да заеме мястото, указано в параграф 3 на чл. 10 от настоящата Конвенция.
3. Съгласно положенията в параграф 2 на настоящия член се забранява, в частност на платната с двупосочно движение, изпреварването при приближаването на края на изкачване, и когато видимостта е ограничена при завоите, освен ако на тези места има отбелязана надлъжна пътна маркировка и изпреварването се осъществява, без да се излиза в лентите за насрещно движение.
4. Докато трае изпреварването, водачът е длъжен да осигури на изпреварвания или изпреварваните достатъчно странично разстояние.
5. а) На платна, които имат поне две ленти в посоката на движението, водач, който е принуден да предприеме нова маневра за изпреварване веднага или малко след като се върне на мястото, указано в параграф 3 на чл. 10 от настоящата Конвенция, може да остане на лентата, която е заел след първото изпреварване, след като се е убедил, че с това няма да затрудни водачите на по-бързите превозни средства, идващи след него.
b) Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да не прилагат положенията от настоящия параграф по отношение на велосипеди, мотопеди и на пътни превозни средства, които не са автомобили по смисъла на настоящата Конвенция, също и по отношение на водачи на автомобили, чието максимално разрешено тегло надвишава 3500 кг или които конструктивно не могат да развиват над 40 км (25 мили) в час.
6. Когато положенията от параграф 5 а) на настоящия член са приложими и интензивността на движението е такава, че превозните средства не само заемат цялата ширина на платното, предназначено за движение в тяхната посока, но също така се движат със скорост, зависеща от скоростта на превозното средство, което е начело на колоната:
а) без да нарушават положенията в параграф 9 на настоящия член, фактът, че колите от една колона се движат по-бързо от колите в друга колона, не се смята за изпреварване по смисъла на настоящия член;
b) водач, който не се движи в крайната лента на платното, съответстващо на посоката на движение, може да се престрои в друга колона само ако трябва да завие надясно, наляво или да спре, при все че това изискване не се прилага, когато водачът извършва престрояване съгласно националното законодателство в изпълнение на положенията от параграф 5 b) на настоящия член.
7. При пътно движение в колона, описано в параграфи 5 и 6 на настоящия член, когато лентите са разграничени от надлъжна пътна маркировка, на водачите се забранява да пресичат тази маркировка.
8. Без да се нарушават положенията в параграф 2 на настоящия член и другите ограничения, които Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да предпишат по отношение на изпреварването на кръстовище или на железопътен прелез, водачът на превозно средство не може да изпреварва друго превозно средство освен велосипед на две колела, мотопед на две колела или мотоциклет на две колела без кош:
a) непосредствено преди или на кръстовище, което не е с кръгово движение, с изключение на:
i) случаите, предвидени в параграф 1 b) на настоящия член;
ii) в случаите, когато изпреварването се извършва на път, предоставящ
предимство на кръстовището;
iii) в случаите, когато движението на кръстовището се регулира от
регулировчик или светлинни пътни сигнали;
b) непосредствено преди и на железопътни прелези, които не са снабдени с бариери или полубариери; Договарящите страни или техните териториални подразделения могат все пак да разрешат изпреварване на железопътен прелез, където пътното движение е регулирано от светлинни пътни сигнали, които имат сигнал, позволяващ на превозните средства да преминат.
9. Превозно средство може да изпреварва друго превозно средство, което се приближава към пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка, с пътен знак или сигнал, или спряло в близост до нея, само с достатъчно ниска скорост, за да може да спре незабавно, ако на пешеходната пътека има пешеходец. Нито едно положение от настоящия параграф не трябва да се тълкува като ограничаващо Договарящите страни или техните териториални подразделения да забранят изпреварването на известно разстояние от пешеходна пътека или да наложат по-стриктни изисквания за водача на превозно средство, имащ намерение да задмине спряло пред пешеходната пътека друго превозно средство.
10. Водач, който забележи, че друг водач, който го следва, иска да го изпревари, трябва, освен в случаите, предвидени в параграф 1 b) на чл. 16 на настоящата Конвенция, да се придържа в края на платното, съответстващо на посоката на движение, и да не увеличава скоростта си. Когато недостатъчната ширина, релефът на терена или състоянието на платното, като се държи сметка и за интензивността на насрещното движение, не позволяват да се изпревари лесно и без опасност превозно средство, което се движи с ниска скорост, или е голямогабаритно и с ограничения в скоростта, водачът на последното трябва да намали скоростта и в случай на необходимост при първа възможност да освободи пътя, за да го изпреварят следващите го превозни средства.
11. а) На платната с еднопосочно движение или на платната с двупосочно движение, когато най-малко две ленти в населени места и три ленти извън населените места, обозначени с надлъжна пътна маркировка, са предназначени за движение в една посока, Договарящите страни или техните териториални подразделения могат:
i) да разрешат на пътните средства, движещи се по една лента, да
изпреварват от страната, съответстваща на посоката на движение,
превозни средства, движещи се по друга лента;
ii) да не прилагат положенията от параграф 3 на чл. 10 от настоящата
Конвенция;
при наличие на съответстващи правила, ограничаващи
възможността за преминаване на друга лента.
b) в случая, предвиден в ал. а) на настоящия параграф, и без да се нарушават положенията от параграф 9 от настоящия член, такова задминаване не се смята за изпреварване по смисъла на настоящата Конвенция.
Член 12
Разминаване
1. При разминаване водачът е длъжен да осигури достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства и при нужда да се придържа плътно в края на платното, отговарящо на посоката на движение; ако докато се извършва разминаването, движението му е затруднено от някакво препятствие или от други участници в движението, той трябва да намали скоростта и при нужда да спре, за да пропусне превозните средства от насрещното движение.
2. На планинските пътища или на пътищата с опасен наклон, които имат сходни характеристики, където разминаването е трудно или невъзможно, водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да спре, за да пропусне всяко превозно средство, което се изкачва, с изключение на случаите, в които отбивките за разминаване са разположени така по дължината на платното, че изкачващото се превозно средство, като отчита скоростта и разположението на останалите превозни средства, би могло да се придвижи до отбивката, без да се налага заден ход за някое от превозните средства. В случай, когато едно от превозните средства, които се разминават, трябва да даде заден ход, тази маневра е длъжен да направи водачът на спускащото се превозно средство, с изключение на случаите, когато това очевидно е по-лесно за изпълнение за водача на изкачващото се превозно средство. Същевременно Договарящите страни или техните териториални подразделения биха могли да предпишат специални правила, които се отличават от тези в настоящия параграф, за някои видове превозни средства или за определени пътища или участъци от пътя.
Член 13
Скорост и дистанция между превозните средства
1. Водачът на превозното средство трябва при всички обстоятелства да запази контрола на превозното средство, да поддържа нужното ниво на внимание и да бъде непрекъснато в състояние да извърши всички маневри, които му се налагат. Той е длъжен при избиране скоростта на движението непрекъснато да се съобразява с пътната обстановка, в частност с релефа на местността, със състоянието на пътя и на своето превозно средство, с превозвания товар, с атмосферните условия и интензивността на движението, така, че да може своевременно да спре в конкретните условия на видимост по посока на движението, а също така и пред всяко препятствие, което е в състояние да предвиди. Той е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спира всеки път, когато обстоятелствата го налагат, особено когато видимостта не е добра.
2. Националните законодателства трябва да определят максималната скорост за всички пътни участъци. Националните законодателства трябва също така да определят ограниченията в скоростта за някои видове превозни средства, които представляват опасност поради теглото и товара си. Те могат да предвидят подобни положения и за някои категории водачи, по-специално за начинаещите.
3. Положенията, предвидени в първото изречение на параграф 2, могат да не бъдат прилагани към водачи на превозни средства с приоритет на движение, отбелязани в параграф 2 на член 34, или приравнените с тях в националните законодателства.
4. Никой водач няма право да пречи на нормалното движение на останалите превозни средства, движейки се без видима причина с необосновано ниска скорост.
5. Водачът на превозно средство, движещо се след друго превозно средство, трябва да спазва нужната безопасна дистанция, която би позволила да се предотврати сблъскване в случай на внезапно спиране на предното превозно средство.
6. Извън населените места, с цел да се улесни изпреварването, водачите на превозни средства или на композиция от превозни средства с максимално разрешено тегло над 3500 кг или чиято габаритна дължина надвишава 10 м, са длъжни, с изключение на случаите, когато изпреварват или се подготвят да изпреварват, да поддържат такава дистанция между своите и предните моторни превозни средства, че превозните средства, които ги задминават, да могат да заемат място в пълна безопасност в колоната пред задминатото от тях превозно средство. Но това положение не се прилага, когато движението е много натоварено и когато изпреварването е забранено. Освен това:
а) компетентните власти могат да предвидят за някои колони от превозни средства отклонения от това правило или да не го прилагат за пътищата, където платното има две ленти в една посока на движение.
b) Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да определят различни от дадените в настоящия параграф цифри за въпросните превозни средства.
Член 14
Общи правила за маневриране
1. Водач, който иска да извърши някаква маневра, например да излезе или да се нареди в колона от спрени коли, да се премести наляво или надясно на платното, да завие вляво или вдясно, за да поеме по друг път или да влезе в крайпътна собственост, е длъжен да започне маневрата, след като се увери, че може да я направи без риск за участниците в движението, които го следват, предшестват или с които се разминава, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост.
2. Водач, който иска да направи завой в обратна посока или да даде заден ход, може да започне тази маневра само след като се е уверил, че не представлява опасност или препятствие за останалите ползващи пътя.
3. Преди да завие или да изпълни маневра, свързана с движение встрани, водачът трябва да заяви за своето намерение ясно и с достатъчно преднина, като включи светлинните пътепоказатели за съответната посока на своето превозно средство, или ако няма такива, правейки, ако е възможно, съответния знак с ръка. Сигналът, подаден от светлинния пътепоказател или пътепоказатели за посока, трябва да трае по време на цялата маневра и да бъде прекратен непосредствено след приключване на маневрата.
Член 15
Специални положения, отнасящи се за пътните средства, осъществяващи
превоз по редовните линии на обществения транспорт
Препоръчва се в националните законодателства да се предвиди, че в населените места за да се улесни превозът по редовните линии на градския транспорт, водачите на останалите превозни средства, като спазват положенията от параграф 1 на чл. 17 от настоящата Конвенция, трябва да намалят скоростта си и при нужда да спрат, за да пропуснат превозните средства от обществения транспорт да извършат необходимите маневри, за да тръгнат от означените със съответните знаци спирки. Тези положения, предписани от Договарящите страни или от техните териториални подразделения, в никакъв случай не освобождават водачите на средствата от обществения транспорт от задължението, след като са заявили с включване на светлинните пътепоказатели за намерението си да потеглят, да вземат необходимите предпазни мерки, за да се избегне рискът от пътнотранспортно произшествие.
Член 16
Промяна на посоката на движение
1. Преди да завие надясно или наляво, за да навлезе в друг път или в крайпътна собственост, водачът е длъжен, без да нарушава положенията от параграф 1 на чл. 7 и тези от параграф 14 от настоящата Конвенция:
a) ако иска да напусне пътя от страната, отговаряща на посоката на движение, да свие възможно най-плътно по края на платното, съответстващо на тази посока, и да извърши маневрата си на възможно най-късо разстояние.
b) ако иска да напусне пътя от другата страна, да се приближи възможно най-плътно до средната ос на платното, ако то е двупосочно, или до противоположния на посоката на движение край, ако платното е еднопосочно, и ако иска да потегли по друг път с двупосочно движение, да извърши маневрата по такъв начин, че да излезе на платното, съответстващо на посоката на движение. В този случай Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да предпишат различни положения за велосипедите и мотопедите.
2. При маневра за смяна на посоката водачът е длъжен, без да нарушава положенията от член 21 на настоящата Конвенция по отношение на пешеходците, да пропусне превозните средства, движещи се в противоположна посока по платното, което се кани да напусне, и велосипедите и мотопедите, движещи се по специално определените за тях писти, пресичащи платното, по което ще тръгне водачът.
Член 17
Намаляване на скоростта
1. Водачът на пътното превозно средство не трябва да спира рязко, ако това не се налага в интерес на безопасността.
2. Водачът, който иска да намали чувствително скоростта на превозното си средство, ако това не е продиктувано от непосредствена опасност, е длъжен да се увери предварително, че може да го направи, без да създаде опасност или да затрудни ненужно останалите водачи. Освен това той е длъжен да заяви за своето намерение ясно и достатъчно отдалече, като направи с ръка съответния знак, с изключение на случаите, когато се е убедил, че не го следва друго превозно средство или дистанцията между двете е достатъчно голяма; това положение не се прилага, ако указанието за намаляване на скоростта е дадено чрез запалване на стоп-светлините, отбелязани в параграф 31 на приложение 5 от настоящата Конвенция.
Член 18
Кръстовища и задължение да се отстъпи предимство
1. При приближаване към кръстовище водачът е длъжен да повиши вниманието си, като се съобразява с конкретните условия. Водачът на превозното средство трябва да кара със скорост, позволяваща му да спре и да пропусне превозните средства, имащи предимство.
2. Водачът, излизащ от черен* или второстепенен път на път, който не е нито черен, нито второстепенен, трябва да отстъпи предимство на превозните средства, движещи се по този път. За целите на настоящия член смисълът на термините "черен път" и "второстепенен път"** може да бъде формулиран в националните законодателства.
3. Водач, излизащ от крайпътна собственост на път, е длъжен да отстъпи предимство на превозните средства, движещи се по този път.
4. Като се спазват положенията в параграф 7 на настоящия член:
а) в държави, в които посоката на движението е дясна, на кръстовища с изключение на тези, определени в параграф 2 на настоящия член и на параграфи 2 и 4 на чл. 25 от настоящата Конвенция, водачът на превозното средство е длъжен да отстъпи предимство на превозните средства, идващи от дясната му страна;
b) Договарящите страни или техните териториални подразделения, на чиято територия посоката на движение е лява, могат да определят по свое усмотрение правилата за предимство на кръстовищата.
5. Дори и при разрешаващ светлинен сигнал на водача на превозно средство не се разрешава да навлиза в кръстовището, ако се е образувало задръстване на движението, което ще го принуди да спре на кръстовището, като по този начин попречи или затрудни напречното движение.
6. Водач, навлязъл в кръстовище, регулирано със светлинни сигнали, може да го напусне, без да чака движението да е разрешено в посоката, в която ще се отправи, но в случай че не пречи на движението на останалите участници в него, които се движат в посоката, в която движението е позволено.
7. Нерелсовите превозни средства са длъжни да дават предимство на релсовите превозни средства. ______________
* Българският термин е "път без настилка" (земен път). - Б. ред.
** Българският термин е "път без предимство". - Б. ред. ______________
Член 19
Железопътен прелез
Всеки ползващ пътя е длъжен да повиши вниманието си при приближаване и преминаване на железопътен прелез. В частност:
a) водачът на превозно средство е длъжен да се движи с умерена скорост;
b) като отчита указанията на забраняващия преминаването светлинен или звуков сигнал, водачът на превозно средство не трябва да преминава железопътен прелез, чиито бариери или полубариери са спуснати или са в процес на спускане, или докато полубариерите се вдигат;
c) при липса на бариери или сигнализация преди да премине водачът на превозното средство е длъжен да се увери, че не се приближава релсово превозно средство;
d) забранява се на водачите на превозни средства да преминават през железопътен прелез, преди да са се уверили, че няма да са принудени да спрат върху него;
е) водачът на превозно средство не трябва да удължава непозволено преминаването на железопътния прелез; в случай на принудително спиране на превозно средство водачът е длъжен да вземе незабавни мерки за неговото преместване извън обсега на релсовия път, а ако това е невъзможно, трябва да направи незабавно всичко, което е по силите и възможностите му, за своевременно предупреждение на машинистите за съществуващата опасност.
Член 20
Правила за движение на пешеходци
1. Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да приложат положенията от настоящия член само в случай, че движението на пешеходци по платното е опасно или пречи на движението на пътните превозни средства.
2. Ако в края на платното има тротоари или банкет за пешеходци, те трябва да ги използват, като при това вземат необходимите мерки:
a) пешеходци, които превозват или носят обемисти предмети, могат да се движат по платното, ако движението им по тротоарите или пешеходните банкети значително затруднява останалите пешеходци;
b) групи от пешеходци с водач или образуващи шествие, могат да се движат по платното.
3. Ако не е възможно да използват тротоарите или пешеходните банкети или ако такива липсват, пешеходците могат да се движат по платното; ако има писта за велосипедисти или когато интензивността на движението го позволява, те могат да се движат по нея, но без да пречат на движението на велосипедистите и мотопедистите.
4. Когато пешеходците се движат по платното в приложение на параграф 2 и 3 от настоящия член, това трябва да става в самия му край.
5. Препоръчва се в националните законодателства да се предвиди следното: когато пешеходците се движат по платното, да спазват (ако това не застрашава тяхната безопасност), посока, противоположна на движението. Ако пешеходци бутат велосипед, мотопед или мотоциклет на ръка, те трябва да се движат по посока, съвпадаща с посоката на движение; същото се отнася и за група от пешеходци с водач или колона. С изключение на колоните, пешеходците, движещи се по платното нощем или при намалена видимост, също и през деня, когато интензивността на движението го изисква, трябва да се движат, доколкото им е възможно, в колона един зад друг.
6. а) Пешеходците пресичат платното за движение с повишено внимание; когато на платното за движение в близост до тях има очертани пешеходни пътеки, те се използват задължително.
b) за да пресекат на пешеходна пътека, отбелязана с пътен знак или пътна маркировка - тип "Зебра":
i) ако на пешеходната пътека има светлинни сигнали за пешеходци, те
трябва да се съобразят с тях;
ii) ако на пешеходната пътека липсва такава сигнализация, но движението
на пътните превозни средства се регулира със светофари или
регулировчик, пешеходците не могат да пресичат платното, когато
светлинният сигнал или знакът на регулировчика позволява движението
на превозни средства;
iii) пешеходците могат да преминават по другите пешеходни пътеки, след
като са се съобразили с дистанцията и скоростта на приближаващите
се коли;
c) при пресичането на платното извън пешеходна пътека, означена с пътен знак или пътна маркировка, пешеходците не могат да сторят това, преди да са се убедили, че не пречат на пътното движение;
d) след като вече са започнали да пресичат платното, пешеходците не трябва да удължават прехода, да се бавят или да спират без нужда.
7. Договарящите страни или техните териториални подразделения могат да формулират по-стриктни правила за пешеходци, пресичащи платното за движение.
Член 21
Поведение на водачите на превозни средства спрямо пешеходците
1. Водачът на превозно средство не трябва да допуска действия, с които да поставя живота на пешеходците в опасност.
2. Без да се нарушават положенията в параграф 1 на чл. 7, в параграф 9 на чл. 11 и в параграф 1 на чл. 13 на настоящата Конвенция, при наличието на пешеходна пътека, означена с пътен знак или пътна маркировка:
a) ако пътното движение се регулира от пътни светлинни сигнали или регулировчик, когато им се забранява да преминават, водачите са длъжни да спрат преди пешеходната пътека или напречните линии, които я предхождат, а ако им е разрешено преминаването, да не затрудняват и да не пречат на пешеходците, които преминават по пешеходната пътека; ако водачите завиват, за да тръгнат по друг път, в чието начало има пешеходна пътека, те трябва да направят това бавно (при необходимост да спрат) и да отстъпят предимство на пешеходците, които преминават или се канят да преминат по пешеходната пътека;
b) когато пътното движение не е регулирано нито с пътни светлинни сигнали, нито с регулировчик, водачите на превозните средства трябва да се приближат до пешеходната пътека с умерена скорост, за да не поставят в опасност пешеходците, които я преминават или се готвят да преминат; при нужда трябва да спрат, за да ги пропуснат.
3. Нито едно положение от настоящия член не трябва да се смята като пречка за Договарящите страни или техните териториални подразделения:
- да задължават водачите да спират всеки път, когато пешеходците преминават или се готвят да преминат по пешеходна пътека, означена с пътен знак или пътна маркировка при условията, предвидени в член 20 на настоящата Конвенция;
- да им забранят да пречат или да затрудняват движението на пешеходци, които пресичат платното за движение на кръстовище или в близост до кръстовище, дори когато няма отбелязана пешеходна пътека с пътен знак или пътна маркировка.
4. Водачи, които възнамеряват да преминат от страната, съответстваща на посоката на движение покрай пътно превозно средство на обществения транспорт, намиращо се на спирка, отбелязана със съответен знак, са длъжни да намалят скоростта и при нужда да спрат, за да позволят на пътниците да слязат или да се качат на това превозно средство.
Член 22
Острови за безопасност на платното
Без да се нарушават положенията на член 10 на настоящата Конвенция, водачът на превозно средство може да заобикаля отляво или отдясно островите за безопасност, километрични камъни или други съоръжения, поставени върху платното, по което той се движи, с изключение на:
a) когато някакъв знак указва движението да се извършва от една от страните на острова, камъка или приспособлението;
b) когато островът за безопасност, камъкът или приспособлението се намират на междинната ос на двупосочно платно, водачът трябва да мине покрай острова за безопасност, камъка или приспособлението от съответстващата на посоката на движението страна.
Член 23
Спиране и паркиране
1. Извън населените места спрените превозни средства и животни трябва да бъдат колкото е възможно по-далече от платното. В населените места и извън тях те не трябва да остават на пистите за велосипедисти, на тротоарите или пригодените за движение на пешеходците банкети, освен в случаите, разрешени от националното законодателство.
2. а) Спрените животни и спрените или паркирани превозни средства на платното трябва да бъдат по възможност в самия му край. Водачът е длъжен да спре или паркира превозното си средство на платното от страната, съответстваща на посоката на движението му; същевременно спирането или паркирането е позволено от другата страна, ако е невъзможно от съответстващата страна поради наличието на релсов път. Освен това Договарящите страни или техните териториални подразделения могат:
i) в определени случаи, например когато пътните знаци забраняват
спирането от страната, съответстваща на посоката на движение, да не
забраняват спирането или паркирането от другата страна;
ii) на еднопосочни платна - да разрешават спирането и паркирането само
от страната, която не е по посока на движението или едновременно и
от двете страни;
iii) да разрешават спирането и паркирането в средата на платното на
специално отбелязани за тази цел места;
b) при липсата на други положения в националното законодателство превозните средства, с изключение на велосипеди на две колела, мотопеди на две колела или мотоциклети на две колела без кош, нямат право да спират или да паркират в две редици на платното. Спрените или паркирани превозни средства трябва да се подреждат успоредно по края на платното, с изключение на случаите, в които релефът позволява това да стане по друг начин.
3. а) Спирането и паркирането на платното на превозни средства е забранено:
i) на пешеходните пътеки, пистите за велосипедисти и железопътните
прелези;
ii) на трамваен или на железопътен път, минаващи по пътя, или в такава
близост до тях, която би затруднила движението на тези трамваи или
влакове, а също така на тротоарите и велосипедните писти, при
условие, че е предоставена възможността Договарящите страни или
техните териториални подразделения да предвидят противоположни
положения;
b) спирането и паркирането на превозните средства са забранени на всяко място, където те могат да представляват опасност, и по-точно:
i) на прелези и в тунели, с изключение на специално обозначените
места;
ii) на пътното платно в близост до склонове, стръмнини или завои,
когато видимостта е ограничена за безопасното изпреварване на
превозното средство съобразно скоростта на превозните средства на
въпросния участък от пътя;
iii) на пътното платно, където разстоянието между надлъжната пътна
маркировка, забраняваща изпреварването, и спрялото превозно
средство е по-малко от 3 м (10 фута), като при това не се прилагат
положенията от алинея b) ii) на настоящия параграф;
iv) на места, където превозното средство би закривало пътен знак или
светлинен сигнал от другите използващи пътя;
v) на допълнителната лента за движение, предназначена за бавно движещи
се превозни средства, обозначена със съответен знак.
с) паркирането на платното на превозно средство е забранено:
i) в близост до железопътни прелези, кръстовища и спирки на автобуси,
тролейбуси или релсови транспортни средства на разстояние, уточнено
в националните законодателства;
ii) пред изход на път в частна или обществена собственост;
iii) на всяко място, където паркираното превозно средство би попречило
на достъпа на друго превозно средство до обичайното му място за
паркиране или за неговото излизане;
iv) на средното платно на път с три платна, а извън населени места - на
платната на пътища, означени като главни със съответна
сигнализация.
.