Въпрос относно давност във връзка с действия на банка
Публикувано на: 11 Юни 2013, 16:04
Изникна следният казус:
Мой роднина има разправия с една банка от известно време, във връзка с това, че банката в един момент реши, че преди пет години по нейна грешка била превела повече пари по една сметка. Които пари са били усвоени, по сметката отдавна няма средства. Банката не предоставя доказателства за грешката, защото тя можела да бъде установена само от експерт по компютри, назначен от съда, имало банкова тайна, ала-бала глупости. Наскоро изтече петгодишният срок от датата, на която са изтеглени според банката получените уж в повече пари. Т.е., изтече давността. Обаче има следният момент: около два месеца преди изтичане на давността банката си изтегли без да пита никого, без да има каквото и да е решение от компетентен орган или български съд, и без дори да е завеждала бърза процедура по чл. 417 от ГПК, част от дължимата според нея сума (главница плюс лихви) от друга сметка на "длъжника" в същата банка.
Въпросът е този едностранен акт на банката почива ли на някаква законова основа и с това действие банката може ли да е прекъснала давността? Питам, защото не ми е много ясно как се тълкува на практика текстът от ЗЗД относно прекъсване на давността, който казва, че давността се прекъсва "с предприемане на действия за принудително изпълнение". Този акт на банката, който по-скоро ми прилича на самоуправство, може ли да се разглежда като действие по принудително изпълнение, или такова действие предполага единствено процедура през съдебната система?
Ако давността не е била прекъсната по този начин, и сега вече след изтичането й, дори да е имало задължение, се счита за погасено по чл. 110, може ли да се иска от банката да върне едностранно удържаната сума, и по какъв ред става това?
Благодаря предварително.
Мой роднина има разправия с една банка от известно време, във връзка с това, че банката в един момент реши, че преди пет години по нейна грешка била превела повече пари по една сметка. Които пари са били усвоени, по сметката отдавна няма средства. Банката не предоставя доказателства за грешката, защото тя можела да бъде установена само от експерт по компютри, назначен от съда, имало банкова тайна, ала-бала глупости. Наскоро изтече петгодишният срок от датата, на която са изтеглени според банката получените уж в повече пари. Т.е., изтече давността. Обаче има следният момент: около два месеца преди изтичане на давността банката си изтегли без да пита никого, без да има каквото и да е решение от компетентен орган или български съд, и без дори да е завеждала бърза процедура по чл. 417 от ГПК, част от дължимата според нея сума (главница плюс лихви) от друга сметка на "длъжника" в същата банка.
Въпросът е този едностранен акт на банката почива ли на някаква законова основа и с това действие банката може ли да е прекъснала давността? Питам, защото не ми е много ясно как се тълкува на практика текстът от ЗЗД относно прекъсване на давността, който казва, че давността се прекъсва "с предприемане на действия за принудително изпълнение". Този акт на банката, който по-скоро ми прилича на самоуправство, може ли да се разглежда като действие по принудително изпълнение, или такова действие предполага единствено процедура през съдебната система?
Ако давността не е била прекъсната по този начин, и сега вече след изтичането й, дори да е имало задължение, се счита за погасено по чл. 110, може ли да се иска от банката да върне едностранно удържаната сума, и по какъв ред става това?
Благодаря предварително.