forum.lex.bg

Здравейте, имам следното питане:

В ГПК ясно е казано, че не може да се издаде заповед за изпълнение, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
Как се реализира обаче това на практика? Заявителят, макар че прекрасно може да знае, че лицето живее постоянно в чужбина, може да се прави на ударен и да даде някакъв адрес, където лицето е живеело по-рано.
Как се оспорва издаването на заповедта в такива случаи, какви доказателства съответно трябва да се представят, и трябва ли, че лицето живее постоянно в чужбина?

Благодаря предварително.

Няма как да се оспорва, щото няма кой да оспорва - нали лицето, срещу което е издадена ЗИ живее в чужбина и не знае, че срещу него има издадена такава заповед.

neutralen написа::D Няма как да се оспорва, щото няма кой да оспорва - нали лицето, срещу което е издадена ЗИ живее в чужбина и не знае, че срещу него има издадена такава заповед.

Е защо да няма кой да оспорва - да речем, че човекът има роднини на адреса, които разбират, че има такава заповед, като я донесат - на кого трябва да сигнализират, или е достатъчно да речем да напишат върху копието "лицето живее постоянно в чужбина". Щото пък ако нищо не се отреагира, чувам, че лесно се намирали "случайни свидетели" дето се подписват, че лицето си било на адреса и си е получило копието, но не ще да подпише...

ivodam написа:Как се реализира обаче това на практика?

Лесно, само да иска човек да си свърши работата. Но, когато за несвършена работа не те санкционират- просто не я вършиш, `щото е по-лесно. Така е тук.
Именно, заради заповедното на съдебните институции им дадоха достъп до НБД " Население" съгласно наредба 14/2009г., ама някои са над правилата. Времето за тази справка е има-няма 5 минути, но както казва Белазелков- "е, и?- като няма кой да те санкционира" ( с последното не съм съгласна, така щото си има инспекторат, но не знам кога на нашенския адвокат ще му призлее от цялата съдебна несправедливост и ще отпочне системно със сигналите).

ivodam написа:

neutralen написа::D Няма как да се оспорва, щото няма кой да оспорва - нали лицето, срещу което е издадена ЗИ живее в чужбина и не знае, че срещу него има издадена такава заповед.

Е защо да няма кой да оспорва - да речем, че човекът има роднини на адреса, които разбират, че има такава заповед, като я донесат - на кого трябва да сигнализират, или е достатъчно да речем да напишат върху копието "лицето живее постоянно в чужбина". Щото пък ако нищо не се отреагира, чувам, че лесно се намирали "случайни свидетели" дето се подписват, че лицето си било на адреса и си е получило копието, но не ще да подпише...

Нетралния е прав- родата не е легитимирана да прави такива изявления. По-скоро, когато са връчвали съдебните книжа е трябвало да откажат да ги получат, като на гърба на съобщението се подпишат под изявление по см. на чл. 41, ал.1 т.3 и т.4 ГПК ( сякаш са длъжни хората да ги знаят тея неща, ама дума да става) - индиция, че съдът трябва да направи нужното.
Ако книжата са връчени по реда на чл. 46, ал.1... получателят дори да направи отпосле изявление, че не може да връчи по изложените горе причини- може и да не се вземе предвид.