forum.lex.bg

ЕООД се управлява и представлява от едноличния собственик на капитала. Бизнесът в магазинчето върви трудно и той трупа всякакви задължения, надвишаващи значително 5 хил.лв. Капиталът от 5 хил. се е стопил и мен ме интересува доколко задължен към кредиторите е в случая ЕСК? Дали според чл.113 от ТЗ само до дела си от 5000лв, дали само до имуществения дял съобразно дела му от 100%, който в случая нека приемем за 50лв, дали пък да не е отговорен по реда на ДОПК като управител за причинените на дружеството вреди, но с каква тежест се припокриват различните качества на управителя, който в същото време е и съдружник с ограничена отговорност? Кое натежава повече - качеството на управител или качеството на съдружник при предстоящите производства срещу него от страна на НАП за данъци и осигуровки и от страна евентуално на други кредитори?

За задължения на дружеството, съдружниците в едно ООД/ЕООД отговарят до размера на записания капитал, дори да не е внесен изцяло. Спрямо кредиторите и органите на НАП, самото дружество отговаря с ЦЯЛОТО СИ ИМУЩЕСТВО. Капиталът на дружеството може и да не е намалял, а да е трансформиран в стока, намираща се в търговския обект. Декапитализация на дружеството ще бъде налице, когато то не притежава никакви активи. Свръх задлъжнялост на дружеството е налице, когато размерът на пасивите многократно превишава размера на активите. Съдружниците в ООД не носят отговорност спрямо кредиторите и НАП/ освен предвидени в закона случаи - данъци, осигуровки и др/, а управителите отговарят спрямо дружеството за причинените му вреди, ако не бъдат освободени от отговорност с решение на Общото събрание.

Това е ясно. Към 31.12. балансът сочи крайно недостатъчно имуществото на задълженията на дружеството в резултат от загуби.
Значи за задълженията към кредитори, доставчици и прочие ЕСК отговаря до 5000лв, а не до действителния размер вече на активите си в ЕООД-то – 50лв? Това не е добра новина за него.
Имало е продавачка, която е освободена. ЕООД дължи невнесените й осигурителни вноски. Установяването на задълженията с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК е основание да се търси отговорност от дружеството, но пак до стойността от 50лв. Ако Управителят е бил изряден към НАП, декларирайки задълженията към персонала, но търговският му опит е бил недостатъчен и е претърпял загуби, НАП няма да имат основание да му търсят имуществена отговорност по член 19 от ДОПК. Да приемем, че все пак му я потърсят, доколко тогава принудителното изпълнение на публични вземания може да се прехвърли върху ФЛ-управител, когато това ФЛ същевременно е съдружник и отговорен до 5000лв? Наистина задълженията за осигуровки на една продавачка не са голяма сума, но да си представим задължения за ДДС в размер на 100 хиляди лева и един ЕСК, който декларирайки си всичко по реда на закона и невнасяйки нищо, знае, че е само отговорен до 5000лв. Все пак освен Управител той има качество на ограничено отговорен съдружник. Ето това ме тревожи, доколко в едно производство публичният изпълнител може да се насочи върху цялото имущество на ФЛ? Малко ми е мътно това прилагане на неограничена отговорност от ЕСК, когато той е ограничено отговорен по ТЗ.
Иначе благодаря за отговора, макар че въпросът Вреди, причинени от ЕСК не беше поставен коректно.