forum.lex.bg

Сп. "Пазар и право", бр. 5 от 2001 г., стр. 15

ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ПАРИЧНИ ВНОСКИ СА СРЕДСТВО ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА ДРУЖЕСТВОТО. ТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРИХВАЩАТ СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДРУЖЕСТВОТО КЪМ СЪДРУЖНИКА.
Чл. 120 ТЗ от 1991 г.
Чл. 121 ТЗ от 1991 г.
Чл. 124 ТЗ от 1991 г.
Чл. 134 ТЗ от 1991 г.


Производството е по чл. 218а и сл. ГПК.
"К. А. И." ООД гр. С. е подал касационна жалба против решението от 21.04.2000 г. по гр. д. № 2009/99 г. на С. апелативен съд с оплаквания за нарушения на материалния закон.
Ответникът по касация - "Н. СБ" ООД гр. С., не е подал възражение против жалбата.
ВКС намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение С. апелативен съд е оставил в сила решението от 28.07.1999 г. по гр. д. № 1352/96 г. на СГС, в частта с която "К. А. И." ООД се осъжда да заплати на "Н. СБ" ООД сумата 448,02 лв., представляваща цена на стока, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.09.1996 г. до окончателното й плащане, както и обезщетение в размер на 380,85 лв. за забавено плащане на главницата.
За да потвърди решението на първата инстанция в осъдителната му част, въззивният съд е приел, че фактическата страна е безспорно установена - ищецът доставил на ответника по три броя фактури препарати, които били получени, но незаплатени отстрана на ответника. Последният не оспорвал дължимостта на сумите по доставката, но противопоставял възражение за прихващане с дължими от ищеца суми, представляващи допълнителни парични вноски, съобразно дяловото му участие, които е следвало да се внесат в ответното дружество съгласно решение на общото събрание, с цел покриване на разходи от отрицателен финансов резултат за 1995 и 1996 г., оборотни средства, и суми за прибиране на реколтата през 1995 г.
Според апелативния съд възражението за прихващане е неоснователно, тъй като императивната разпоредба на чл. 134, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) във връзка с чл. 120, ал. 2 ТЗ не допуска такова прихващане. Допуснатото от СГС прихващане с част от заявената за прихващане сума е незаконосъобразно според С. апелативен съд, но въззивната инстанция не можела да се произнесе досежно тази незаконосъобразност, тъй като не може да се влошава положението на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 2 ГПК.
ВКС счита, че решението на С. апелативен съд е законосъобразно. Доводите на касатора за нарушение на закона са следните:
Неправилно С. апелативен съд свързва текста на чл. 134, ал. 2 ТЗ със забраната по чл. 120, ал. 2 ТЗ (сега отменен, но в сила към момента на възникване на задължението на касатора за внасяне на допълнителната парична вноска) за опрощаване или прихващане. Член 134, ал. 2 ТЗ има предвид отговорността на невнеслия допълнителна парична вноска по чл. 121 ТЗ. Отговорността за невнасяне на допълнителна парична вноска ще е като тази за невнасяне на дял от съдружника - задължение, предвидено в чл. 120, ал. 1 ТЗ. Задължението за внасяне на дела не може да се компенсира, но от това според касатора не следва, че задълженията за внасяне на допълнителна парична вноска не може да се прихващат със задължения на дружеството към съдружника. ВКС счита следното:
По решение на общото събрание на дружеството за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок и тези допълнителни вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго (чл. 134, ал. 1 ТЗ). Тези решения на органа на дружеството са задължителни за всеки съдружник (чл. 124 ТЗ) и подлежат на изпълнение. Допълнителните парични вноски са средство за кредитиране на дружеството в случаи на икономически трудности, какъвто е и процесният случай, но те не могат да се прихващат със задължения на дружеството към съдружника. Защото, след като законът не дава правна защита на дружеството да събере сумите по допълнителните парични вноски от съдружника по принудителен ред, чрез предявяване на осъдителен иск, респ. образуване на изпълнително производство, то и прихващането ще е недопустимо. Неизпълнението на задълженията на съдружника към дружеството е основание за прекратяване на членствените му правоотношения с дружеството, така както е предвидено в чл. 121, ал. 1 ТЗ, но изпълнението на задължението на съдружника към дружеството не може да се осъществи по пътя на принудата.
Дори и условно да се приеме, че прихващането на задължения на дружеството с дължими от съдружника допълнителни парични вноски е допустимо от закона и че забраната за прихващане се отнася само за вноската на дяловете на съдружниците, прихващането би могло да се извърши, но само с ново решение на общото събрание на дружеството, защото с прихващането ще се подмени волята на общото събрание да се кредитира дружеството с парични вноски.