forum.lex.bg

Р Е Ш Е Н И Е

№ 29.12.2009 г. гр. Х.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският окръжен съд гражданска колегия

на четиринадесети декември двехиляди и девета година

в публично заседание в следния състав:


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Т. Х.



Секретар: А.И.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 211 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

К.И.Б., К. – К. С.Б. и З.С.Б. ***. – Ю” ООД – Х. субективно съединени искове за сумата 18 246. 67 лв. за всеки една от тях.

Ищците твърдят, че на 01.02.2007 г. починал общият им наследодател С.К.Б., като те са пълният му кръг законни наследници. Наследодателят им бил съдружник в ответното дружество „Т.С.В. - Ю" ООД – Х., в което притежавал 170 дяла, представляващи 34% от капитала на дружеството. Със смъртта на С.Б. се прекратило участието му в дружеството, поради което ответникът „Т.С.В. - Ю" ООД - Х. им дължи изплащане на дружествен дял от имуществото на дружеството, отговарящ на дела му в капитала. Управителката на ответното дружество К.Д. не е предложила доброволно уреждане на имуществените последици от смъртта на наследодателя им С.Б., вместо което на 16.05.2008г. взела еднолично решение да поеме дяловете на починалия съдружник и да преобразува дружеството в еднолично ООД, без да определи размера на дължимия на наследниците на С.Б. дружествен дял. Предвид изложеното желаят да бъде постановено съдебно решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да им заплати поравно като наследници на С.К.Б. по 18 246. 67 лв., представляваща част от дължимия им дружествен дял в общ размер 54 740 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ответникът „Т.С.В. - Ю" ООД чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и иска да се отхвърлят като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените от ищците субективно съединени искове против „Т.С.В. - Ю" ООД са с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ. Цитираната разпоредба урежда правото на напусналия дружеството с ограничена отговорност да получи дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Правото на дружествен дял възниква при следния фактически състав: да е налице прекратяване членството на съдружник в ООД и същото да не е изплатило доброволно дружествения му дял.

По настоящето дело не е спорно, че ищците К.И.Б., К. - К. С.Б. и З.С.Б. са наследници на С.К.Б., който е починал на 01.02.2007 г. До смъртта си С.Б. е бил съдружник в „Т.С.В. - Ю" ООД, като е притежавал 170 дяла по 10 лв. единия, представляващи 34% от капитала в размер на 5000 лв.

Не е спорно по делото също така, че към 28.02.2007 г. ответното дружество не е изготвило междинен счетоводен баланс за определяне дружествения дял на прекратилия участието си съдружник и съответно не е изплатило на ищците дружествения дял на наследодателя им. От изложеното се налага извод, че в случая е налице фактическият състав на чл. 125, ал. 3 ТЗ, обуславящ правото на ищците като наследници на починалия С.К.Б. да получат дружествения му дял в ответното дружество.

Спорен по делото е въпросът за размера на дружествения му дял и в частност за начина на определянето му. Тезата на ищците е, че стойността на материалните активи следва да се определи по пазарна стойност, докато ответникът поддържа, че меродавна следва да е стойността на придобиване, т. е. по историческа стойност. По този въпрос е налице противоречива съдебна практика на ВКС. Според Решение № 1124/ 14.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 245/ 1998 г., V г. о. правото да се търси равностойността на дружествения дял е еднакво по своето съдържание и обем с правото на ликвидационен дял към момента на прекратяване на дружеството, а според Решение № 64/ 09.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 504/ 2008 г., ІІ т. о. изчисляването на дружествения дял следва да става по историческа, а не по пазарни цени.

Съдът намира, че логическото тълкуване на закона налага да се възприеме тезата за пазарната стойност на активите като критерий за определяне стойността на дружествения дял. Според чл. 127 ТЗ всеки съдружник притежава дружествен дял от имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е уговорено друго. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ урежда правото на напусналия дружеството съдружник да получи паричната равностойност на дружествения си дял. Тълкуването на посочените разпоредби в своята взаимовръзка налага да се приеме, че размерът на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ, който напусналият съдружник има право да получи, не може да бъде различен размера на дружествения дял, който притежава от имуществото на дружеството, от което следва, че той следва да се определи по пазарната му стойност. Да се приеме противното - оценяването му по цени на придобиване, означава напусналият съдружник да получи парична сума, различна от стойността на дружествения му дял, която може да бъде както по – голяма, така и по – ниска от реалната му стойност. Именно, за да се гарантира правото на напусналия съдружник да получи пазарната стойност на дела си, законодателят е предвидил изготвянето на нарочен счетоводен баланс, в който активите на дружеството следва да се оценят по текущата им пазарна стойност.

От друга страна правото по чл. 125, ал. 3 ТЗ е съизмеримо с правото на ликвидационен дял. Двете права са близки по своя характер и функция - правото по чл. 125, ал. 3 ТЗ възниква при прекратяване на членството на съдружника, докато правото на ликвидационен дял се поражда от прекратяване на дружеството, поради което не могат да имат различно съдържание. Ако се приеме, че в хипотезата на чл. 125, ал. 3 ТЗ стойността на дружествения дял следва да се определи по цени на придобиване, а ликвидационният дял – по пазарни цени, това би довело до неравностойно правноположение между отделните съдружници: съдружниците, чието членство се прекратява на основанията по чл. 125, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ТЗ, ще получат дружествения си дял по цени на придобиване, а ако веднага след това останалите съдружници вземат решение за прекратяване на дружеството, ще получат пазарната стойност на дела си.

Аргументи в подкрепа на горния извод, че определянето стойността на дружествения дял става по пазарни цени, могат да се извлекат и от нормата на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ТЗ, според която останалите съдружници изплащат дела от имуществото на прекратилия участието съдружник. Макар и да не е посочено изрично и в този случай изчисляването на дела на напусналия съдружник става посредством изготвянето на счетоводен баланс. Обстоятелството, че в двата случая законодателят е използвал различна терминология, не означава, че има разлика в начина на определяне на стойността на подлежащия на изплащане дружествен дял, след като се касае за сходни права.

Аргументите, че определянето на дружествения дял по пазарна стойност би довело до намаляване на капитала, което може да стане само реда на чл. 149 ТЗ, не могат да се споделят, тъй като до намаляване на капитала може да се стигне и при определяне на дружествения дял и по цени на придобиване. Прекратилият участието си съдружник има право на реалната стойност на дружествения си дял независимо от правните последици, до които би довело неговото изплащане. Ако имуществото на дружеството превишава стойността на капитала, тогава дружественият дял ще бъде изплатен от него, без това до доведе до намаляване на капитала. Няма да се стигне до намаляване на капитала и ако делът на напускащия бъде поет от друг съдружник. Но, ако наличното имущество не надвишава стойността на капитала или пък дори да го надвишава е недостатъчно да покрие вземането на напусналия съдружник, тогава следва да се пристъпи към процедура за намаление на капитала, ако стойността му позволява това.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че дружествения дял на починалия С.К.Б. следва да се определи по пазарната стойност на активите.

За определяне размера на дружествения дял на починалия С.Б. по делото е назначена комплексна експертиза, която е определила чистото имущество на ответното дъружество в размер на 205 000 лв. към 28.02.2007 г. Според вещите лица „Т.С.В. - Ю" ООД притежава като дълготрайни материални активи два недвижими имота: търговски обект с идентификатор 77195.724.161.1.1 на стойност 163 350 лв. и офис с идентификатор 77195.724.161.1.2 на стойност 40 800 лв. Към актива се включват и записаните краткотрайни вземания по сметка „***” в размер на 1000 лв. – неплатен наем за 2006 г. Пасивът по баланса се формира от записания собствен капитал 5000 лв. и дългосрочни пасиви – привлечен капитал 16 000 лв. по сметка *** – Разчети на собственика, представляващи предоставени парични средства на дружеството от собственика Т. С. на 20.05.2000 г.

Поради направеното от ответника оспорване на заключението на вещите лица в частта на пазарната стойност на дълготрайните материални активи е назначена тройна оценителна експертиза, според която пазарната стойност на имот с идентификатор 77195.724.161.1.1 възлиза на 117 159 лв., а на имот с идентификатор 77195.724.161.1.2 – 43 000 лв. Съдът намира, че по отношение пазарната стойност на дълготрайните материални активи следва да се възприеме заключението на тройната оценителна експертиза, съобразно което бе допуснато изменение на предявените искове.

При определяне стойността на дела на прекратилия участието си съдружник в дружество с ограничена отговорност от актива по счетоводния баланс следва да се вземе стойността на дълготрайните материални активи, нематериалните активи и краткотрайни материални активи, а от пасива – задълженията на дружеството без собствения капитал. В случая активът по счетоводния баланс на ответника „Т.С.В. - Ю" ООД е в размер на 161 159 лв. и се формира от пазарната стойност на двата обекта в размер на 160 159 лв. и отразените краткотрайни вземания за наем от 1000 лв. Поради липсата на документи, които да установяват причините, условията и срока на предоставените 16 000 лв. от предишния съдружник Т.С., както и поради факта, че с изтичането на 5 години вземанията към дружеството се провизират и минават в приход, посочената сума следва да се изключи от пасива и с нея не следва да се приспада актива по счетоводния баланс. От изложеното се налага извод, че към 28.02.2007 г. чистото имущество на ответника е в размер на 161 159 лв., от което следва да се определи дружествения дял на починалия съдружник С.Б.. Същият е притежавал 170 дяла, представляващи 34 % от капитала на дружеството, поради което дружественият му дял възлиза на 54 794. 06 лв. Като наследници на починалия С.К.Б. ищците са наследили по равно дружествения му дял, което обосновава основателност на предявените искове. Ето защо следва да се постанови решение, с което ответникът „Т. С. В. - Ю” ООД бъде осъден да им заплати на всяка една от тях претендираната сума от 18 246. 67 лв., представляваща 1/ 3 ид. ч. от дружествения му дял, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да им заплати и направените по делото разноски общо в размер на 4169. 60 лв. или по 1389. 87 лв. на всяка една от тях.

Мотивиран от горното, съдът



Р Е Ш И :



ОСЪЖДА „Т. С. В. - Ю” ООД със седалище и адрес на управление гр. Х., бул. „Г. С. Р.” № ** да заплати на К.И.Б. с ЕГН **********, К. - К. С.Б. с ЕГН **********,***, и З.С.Б. с ЕГН ********** ***, ж. к. „Г. Д.” ул. „Л. А.”, бл. ***, вх. *, ап. ** на всяка една от тях сумата от 18 246. 67 лв., представляваща 1/ 3 ид. ч. от дружествения дял на С.К.Б. в „Т. С. В. - Ю” ООД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 17.12.2008 г. до окончателното й изплащане, както и по 1389. 87 лв. – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия: