О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
С. 03.06.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Р. К.
М. К.
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. № 806 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – С. срещу определение № 1038/18.06.2010г. постановено по гр.дело № 839/2010г. на СГС, ГК, с което е потвърдено определение №1004/9.03.2010г. на СГС, търговско отделение. С определението на СГС е прекратено производството по делото по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, поради липсата на правен интерес от обявяване на предварителния договор от 26.09.2007г. за окончателен за ищеца. Частният касатор иска отмяна на определението като неправилно. В Изложението си към частната касационна жалба са посочени като релевантни за спора следните правни въпроси: 1.дружеството ищец [фирма] има ли правен интерес да иска обявяването на предварителния договор от 26.09.2007г. за окончателен и доколко е обуславящо наличието или липсата на решение, взето при условията на чл. 137, ал.1, т.2 пр.3 във връзка с чл.147, ал.2 ТЗ; 2. правилна ли е преценката на въззивният съд за крайния резултат по делото на събраните в процеса доказателства относно наличието на решение по чл.137, ал.1, т.2 пр.във връзка с чл. 147, ал.2 ТЗ. Направено е искане да бъде обсъдено и преценено писменото доказателство, съставляващо протокол от 3.10.2007г. на СД на [фирма] и взетото с него решение за продажба на всички дялове на капитала на [фирма]. За двата въпроса касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор [фирма] – С. счита, че въззивният съд, е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. и протокола от 3.10.2007г. и правилно е приложил закона при преценката за допустимост на иска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу преграждащо производството по делото определение - чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия - атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
СГС е сезиран с иск по чл.19, ал.3 ГПК за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на дружествени дялове на [фирма] от едноличния собственик на капитала [фирма] / продавач/ на [фирма] / купувач/. Производството по делото е прекратено поради липсата на правен интерес за ищеца от предявяния иск – уважаването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД няма да рефлектира върху правното положение на ищеца, защото липсата на решение на едноличния собственик на капитала ще е пречка купувачът по предварителния договор да придобие качеството на съдружник. Счетено е, че съдебното решение не може да замести решението на едноличния собственик на капитала за приемане на съдружник. САС е потвърдил определението на СГС. След преценка на доказателствата по делото, е приел, че към датата на сключване на предварителния договор трябва кумулативно да има взето решение – съгласие от собственика на капитала за приемане на купувача на дружествени дялове за съдружник в дружеството. Преценено е, че решението от 3.10.2007г. на СД на [фирма] не е решение по чл.147 ТЗ, тъй като решението не е взето от името и за сметка на [фирма] в предвидената от закона форма/ чл.147, ал.2 ТЗ. От горното следва, че съдилищата са извели преценката за наличието на правен интерес от иска по чл.19, ал.3 ЗЗД въз основа на извършената от тях преценка на доказателствата по делото за наличие на предпоставките на закона за приемане на нов съдружник в О. – сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите и съгласие на собственика на капитала за приемане на третото лице, купувач на дружествени дялове като съдружник в дружеството, последната налична към датата на подписването на предварителния договор.
Въпросът правилна ли е преценката на въззивният съд за крайния резултат по делото на събраните в процеса доказателства относно наличието на решение по чл.137, ал.1, т.2 пр.във връзка с чл. 147, ал.2 ТЗ не попада в приложното поле на чл.208, ал.1, т.3 ГПК. Дали съдът правилно е преценил фактите по делото и доказателствените средства, които ги установяват, е въпрос относим към правилността на обжалвания съдебен акт и основанията по чл.281, т.3 ГПК. Тази преценка на съда не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, защото основанията за селектиране на касационните жалби са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разяснението по прилагането й в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – относима към тълкуването на закона, а не до оценка на доказателствените средства.
Въпросът дали дружеството ищец [фирма] има правен интерес да иска обявяването на предварителния договор от 26.09.2007г. за окончателен и доколко е обуславящо наличието или липсата на решение, взето при условията на чл. 137, ал.1, т.2 пр.3 във връзка с чл.147, ал.2 ТЗ е обуславящ крайния изход на делото въпрос при наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Сключеният между страните предварителен договор за продажба на дружествени дялове е достатъчен за правния интерес на купувача – ищец да предяви конститутивния иск за обявяването му за окончателен. Законът не отрича, а допуска продажба на дружествени дялове, както на съдружник, така и от съдружник на трето лице, поради което за купувача по предварителния договор единственото средство за защита на породеното му от договора преобразуващо право е иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е правото по предварителния договор. Дали е налице решение на органа на едноличния собственик на капитала за приемане на съдружник в дружеството и значението му за обявяването на предварителния договор за окончателен, е въпрос на основателност на иска. В случая въззивният съд е приравнил правния интерес от защита с иска с основателността на иска, което е неправилно. Прехвърлянето на дружествен дял от съдружник на трето лице се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписа/ чл.129, ал.2 ТЗ/. Транслантивният ефект на прехвърлянето ще настъпи след решение на ОС на дружеството за приемане за съдружник, което се извършва с подаване на молба до дружеството, в която приобритателят на дялове трябва да заяви, че приема условията на дружествения договор /чл.122 ТЗ/, т.е. ефекта на прехвърлителната сделка е отложен до приемане на решение от ОС на дружеството за приемане на третото лице за съдружник в дружеството /чл.137, т.2 ТЗ/. Следователно, след като за сключването на договор за прехвърлянето на дружествен дял не е необходимо предварително взето решение от ОС на дружеството по чл.122 ТЗ, липсата му не може да обуслови допустимостта на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.
С оглед на изложеното обжалваното определение ще следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, затова Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1038/ 18.06.2010г., постановено по гр.дело № 839/2010г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав и потвърденото с него определение №1004/9.03.2010г. по т.дело № 1947/2009г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по иска.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Публикувано на: 15 Сеп 2011, 22:08
/ако някой се сети да атакува ... 
/
В смисъл, че аз съм пробутвал успешно в ТР документи, в които няма молба на новия едноличен собственик до стария за приемане; но си има протоколи, от които недвусмислено става ясно, че старият едноличен собственик решава си "назначи", образно казано, нов собственик и да излезе от дружеството. Това, впрочем, "угажда" в основни линии на мотивите на цитираното от Мели определение, защото имаме решение за третото лице.