forum.lex.bg

Възмездна е сделката с еквивалентна размяна на имущество!
Договор за заем също е възмезден, понеже лихвата се явява възмедност.

Всички двустранни договори са възмездни!

Има ли двустранни договори, които са безвъзмездни?!

Да - има!

Освен ако не се окаже, че договор за потребителски кредит с банка, не е всъщност едностранен договор

ето ви пример за Двустранен, Безвъзмеден договор без еквивалентна размяна на имущество :
- кредитоискател отива в банка и се подписва на договор за кредит!
- банката създава Пари от подписа на договора.
- Парите, които са създадени от Подписа са всъщност имуществото, което Банката предоставя, и в замяна иска лихва (че и главница!)

та ето ви двустранен безвъзмеден договор

всъщност може би потребителските кредити са всъщност едностранни договори?

Жалко, "глас от народа" така хубаво ми звучеше ...

http://www.lawsbg.com/lectures/74-grajd ... idove.html

от народа съм!
ама народа вече има интернет и чете! Щракнете на горния линк където черпя информация.
в другите си теми даже и фейсбук посочих, па там пише и къде живея даже
да не говоря че имате и данни за делата ми - там също си личи, че съм от простолюдието.

но все пак, в момента някак си съм объркан и не знам какво точно е волеизявление - в смисъл да не би да се окаже че потребителския кредит да е едностранна безввъзмездна сделка (нещо като дарение )

Двустранният договор е двустранен, защото създава права и задължения и за двете страни. Не е необходимо, естествено тези задължения да са възмезни.....

в онзи линк горе пише, че е необходимо всички дувстранни договори да са възмездни. давам линка пак:
http://www.lawsbg.com/lectures/74-grajd ... idove.html


но в един друг линк чрез гугъл открих че банковите договори се водели като двустранни възмездни договори. ето и този линк:
http://bg-law.blogspot.com/2009/12/74.html

тоест банковия договор не е безвъзмезден.
цялата работа е за професори, но според мен излиза следното:
1. Петър иска да купи къщата на Иван ама Иван иска 30 тона домати. Петър има само 2 тона.

2. затова Петър пише на едно листче че му дължи домати на Иван. Иван взема листчето и отива да си купува домати. Забелязва че никой не иска да му дава домати срещу Пешовата хартийка. Затова сделката се разваля.

3. именно затова Петър отива в банката. Там се подписва на едно листче че дължи домати на Банката. Банката пък в една тетрадка си записва, че Петър й дължи домати и в същото време че Банката дължи домати на Иван. В уверение на това тя дава на Иван банкова хартийка - чек, на която пише 30 тона домати и в уверение, че това са Пари.

4. Петър отива да си купи домати. Забелязва че всеки охотно приема банковата хартийка, защото хората от пазара знаят, че когато отидат в Банката и депозират чека, сумата по тяхната банкова сметка ще се повиши, а тази на Иван ще намалее. Тоест те вярват, че Банката има 30 тона домати, и ако сега ги дадат на Иван пък утре отидат да си ги искат от Банката, тя ще им ги даде на тях, а не на Иван. Тоест хората си мислят, че в Банката има 30 тона домати и на тях има табелка с името на Иван. Банката ще задраска табелата и ще напише тяхното име - на хората донесли чека.
Слава Богу, хората не идват в обозримо бъдеще да искат 30 тона домати. Те искат само уверение, че ги има някъде на склад.

Възмездността в случая е следната:
Банката дава на Петър уверение, че Банката ще даде хартия на Иван, с която последния ще може да си купи 30 тона домати - стойността на Ивановата къща.
В замяна Петър придобива къщата, но се задължава да произведе 30 тона домати+ още 30 тона лихва за банката. Допълнително при производството на банковата хартийка, Банката е поискала предварително от Петър 1 тон домати такса "производство на хартийка", която в реалния свят се нарича" "такса първоначално усвояване на кредит". Преди това му е взела още 20 кг домати под формата на такса "разглеждане на документи за кредит"

както виждате, най-вероятно това е "еквивалентната" размяна в двустранната възмездна селка наричана договор за банков кредит.
и както виждате - потърпевшите от тази работа са хората - те са излъгани от банката че срещу всички раздадени хартийки в даден момент съществува определено количество домати на склад. Да ма не! петър още не е произвел нищо!

Може би Банковото уверение, че тя води едни тетрадки и там записва числа по определени правила. Това е странното и мистериозно имущество, което банката търгува и то в НАРУШЕНИЕ на добрите нрави тъй като всъщност залуждава хората в наличието на домати, разчитайки, че те няма да им трябват в момента.

но кой ли може да каже?
професорите какво казват по случая?

Банковите договори са едностранни, дълбай където няма нефт, пък после се оплаквай.

Опитай се да развалиш банков кредит - на какво основание. Консенсуалният елемент е налице, за някаква манипула ли говорим. Каквото се сетиш е налице.

Да не искате да ви премерят парите на килограм и т.н.

Има строга класификация, която се изучава в университети, а най-вече се набляга в елитните академии - така, че не се отваряйте по темата, защото пишете словесни салати. Междувпрочем това е част от психически заболявания, кверулантизъм например - писане на жалби, привидно заемане на гражданска позиция и т.н.

Виж какво каза днес "Какка Ллавацца":

"Ако те е страх от онези на хълма, мини през долината под хълма"

"... за някаква манипула ли говорим?"

мхм!
точно за това говорим

айде питай 1000 души от улицата какво е договор за продажба, какво е договор за заем
и после ги питай какво е договор за банков кредит

моята идея даже беше да направя социологическо проучване и да го представя като доказателство в съда, че е налице съзнателно въвеждане в заблуда с цел имотна облага.

ама ти прочете ли линковете?
там разни професори се плюнчат и ни убеждават, че банковия кредит е двустранен договор.

освен това пак те питам!
отговори ми на истинския въпрос!
предположи хипотетично, че някой си съд ей така просто хипотетично предположи, че съдът обяви този договор за невалиден.

питам аз какво става с главницата?! на кой се дължи?! ами обезпеченията?!
ами вече платенитие вноски от длъжника?!

на тези въпроси отговори - просто някак си предположи че този договор се обяви за невалиден!

Невалиден е метаюридически термин. Има недействителност - нищожност и унищожаемост, разваляне и прекратяване на договор.

В практиката един танк "Тигър" не струва колкото 3 танка "КВ-85", а на практика не струва нищо, защото има други фактори - масова продукция, стандартизация, конвейрност и т.н.

С две думи, ако се заведат 1 000 дела за унищожаване на банкови кредити, е едно, друго е в конкретен случай и т.н.

При типизацията на банковите договори за кредит, които не съдържат нищо друго освен - точки, точки, точки и две съществени условия, не виждам как ще развалиш банков кредит.

Нищожност за банков кредит е неясно понятие - воля ли е липсвала, предметът ли е незаконен и т.н.

Аберацията е прекрасно средство при юриста, но все пак трябва да знаем целта, реалностите и т.н.

не знам какво значи аберация

но звучи като нещо хубаво, което би помогнало

докато например "кредитор по гаранция" също не знам какво значи, но ми звучи страшно и цели нищо да не разбереш - както и 99% от текста, използван в ЗЗД.

glasotnaroda написа:Възмездна е сделката с еквивалентна размяна на имущество!
Договор за заем също е възмезден, понеже лихвата се явява възмедност.

Всички двустранни договори са възмездни!

Има ли двустранни договори, които са безвъзмездни?!

Да - има!

Освен ако не се окаже, че договор за потребителски кредит с банка, не е всъщност едностранен договор

ето ви пример за Двустранен, Безвъзмеден договор без еквивалентна размяна на имущество :
- кредитоискател отива в банка и се подписва на договор за кредит!
- банката създава Пари от подписа на договора.
- Парите, които са създадени от Подписа са всъщност имуществото, което Банката предоставя, и в замяна иска лихва (че и главница!)

та ето ви двустранен безвъзмеден договор

всъщност може би потребителските кредити са всъщност едностранни договори?

Абе вие сте объркали мъжката понятията.

Тоя договор, дето го цитирате, не е нито безвъзбезден, нито двустранен - тамън обратното - той е едностранен, защото, брато, създава задължение само за заемателя. Няма как заемодателя, братле, да има задължение да престира заема - това не е задължение, а е условие договора да породи действие, т.е. той е реален договор. Второ, този договор, за който говорите, е чисто възмезден. По принцип договора за потребление и съответно за послужване са безвъзмездни договори (а не задължително възмездни, както твърдите), но когато е уговорено, че заемателят ще върне нещо повече от това, което е получил, то разликата се смята за възнаграждение в полза на заемодателя за отпуснатите пари, а възнаграждението пък означава лихва, т.е. договора си е чисто възмезден, а и едностранен /по вашия пример/.

В Търговското право обаче требе да знаете сентенцията "давам, за да дадеш, давам, за да направиш, правя, за да направиш" и ще си отговорите на някои въпроси, на които се чудите.

Ще пръсна в съдебната зала всички лекциджии /от лекция/

Депутатите не могат да пишат, според мен. Това би ги изложило сред другарите им.