forum.lex.bg

Здравейте!
Интересува ме нещо, което не съм виждала напрактика как става.
Според прословутото ТР 1/28.12.2005г., когато издателят отказва да удостовери предявяването или се укрива, удостоверяването може да бъде извършено и с нотариална покана.
Да кажем, че се притеснявам от реакция на издателя, изразяваща се в унищожаване на записа на заповед в момента, в който му го предявя. Може ли предявяването да стане с нотариална покана и как ще стане по-точно това? Описва се подробно съдържанието на записа на заповед в нотариалната покана или?
Също мога ли по друг начин да избегна унищожаването на документа?
Предварително благодаря за идеите!

Записът на заповед не е необходимо да се предявява на издателя ( главния длъжник ), за да ангажира неговата отговорност. Това положение произтича от правната същност на менителничното задължение на издателя на записа на заповед - вж. чл. 514 от ТЗ; както и чл. 53 от Еднообразния закон за менителницата и записа на заповед от 1930г. То е било легално уредено в чл. 573 от ТЗ ( отм. ). Аналогична норма се съдържа в Конвенцията на ООН за междунардните менителници и записи на заповед от 1988г. Предявяването за плащане е необходимо условие за ангажиране отговорността на регресните длъжници.

Проблемите с предявяването са поставени в зависимост и от начина по който е уговорено настъпването на изискуемостта на плащането - в определен срок, след предявяване или на посочен в документа падеж.
Ако записът е издаден с изявление за плащане "в определен срок от предявяването", това действие няма как да бъде избегнато, дори и спрямо издателя.
Ако се притеснявате за документа, действайте и с нот. покана, като си осигурите доказателства за извършеното предявяване, дори и със свидетели, срещу евентуално унищожаване. За доказването на бъдещ иск помага и заверен препис на оригинала, с който се удостоверява съществуването и съдържанието му. При всики положения, ви е нужен отново подпис на задълженото лице или удостоверен отказ.


ТЗ:
Чл. 538. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата.

(2) Записът на заповед, платим на определен срок след предявяването, трябва да се предяви на издателя в сроковете по чл. 477. Издателят трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише. Срокът след предявяването тече от датата, удостоверена от издателя върху записа. Отказът на издателя да удостовери предявяването или да постави дата се установява с протест съгласно чл. 496, чиято дата се смята като начало на срока след предявяването.

Много благодаря за отговорите!
Аз също обмислях варианта предварително да се направи заверен препис на записа на заповед, в случай че при предявяването оригиналът бъде унищожен, но не бях сигурна дали със заверен препис мога да си извадя изпълнителен лист. Да разбирам ли, че трябва да действам по този начин и съответно в момента на предявяване да съм с евентуални свидетели?

Според моят опит, завереният препис не може да замести пълноценно оригинала, освен ако се докаже, че последният е бил унищожен или отнет насила или прекарно от задължения по записа.
Обратно - при по-леки случаи, съм имал осъдителни решения (неоснователно обогатяване, след изтичане три години от падежа), при които никой не е възразявал относно автентичността на подписа и така - оригиналът дори не е показван в съда. И досега имам оригинали в архива.
Когато съм искал издаване на и.л. при З.З. с плащане на определен падеж, по менителничния иск, обикновено съдиите изискват оригинала, предвид, това че производството по принцип започва, като едностранно.

Освен в случая, посочен от колегата Т. Вълчев, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане.

Благодаря много и на трима ви
В общи линии добих някакви идеи за по-нататъшните ми действия.

airmen написа:Записът на заповед не е необходимо да се предявява на издателя ( главния длъжник ), за да ангажира неговата отговорност. Това положение произтича от правната същност на менителничното задължение на издателя на записа на заповед - вж. чл. 514 от ТЗ; както и чл. 53 от Еднообразния закон за менителницата и записа на заповед от 1930г. То е било легално уредено в чл. 573 от ТЗ ( отм. ). Аналогична норма се съдържа в Конвенцията на ООН за междунардните менителници и записи на заповед от 1988г. Предявяването за плащане е необходимо условие за ангажиране отговорността на регресните длъжници.

Съживявам доста стара тема , но тъй като възникна спор с колега , се надявам да е интересна.Спорът е свързан с издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.Падежа на последната е определен по 486(1)т.1.Едната теза е че , в тази хипотеза не е нужно предявяване на полицата и може директно да си иска ЗНИ.Втората теза е , че и в този случай трябва да се предяви , защото в противен случай , задължението на издателя няма да е изискуемо , а това е условие за издаване на ЗНИ.Според вас колеги , коя е по точната позиция?

Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г., ОСТК, докладчик съдията Кръстьо Яначков
Бюлетин на ВКС, бр. 5/2005 г., стр. 21
чл. 535, т. 1 и 2 ТЗ
По някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед.
------------------------
Министърът на правосъдието на основание чл. 86, ал. 1 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Търговската колегия на ВКС да издаде тълкувателно решение по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед.
1. За да е редовен записът на заповед от външна страна, достатъчно ли е изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието, или следва да е включен и в съдържанието на документа - чл. 535, т. 1 ТЗ.
2. Изразите "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам" абсолютно условие за валидност на записа на заповед ли са, или за спазването на изискването по чл. 535, т. 2 ТЗ е достатъчно в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане.
3. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, следва ли записът на заповед да е бил предявен за плащане. В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването му за плащане, или се укрива, как следва да се удостоверява извършеното предявяване за плащане - само чрез протест, или чрез нотариална покана, писмо с обратна разписка, телеграма или по друг начин.
4. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. В случай, че в молбата по чл. 242, ал. 1 ГПК не е посочен точният размер на лихвата и не е внесена съответна държавна такса, допустимо ли е издаването на изпълнителен лист за лихвата.
5. При подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед, или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие.
Въз основа на предложението за тълкувателно решение, направено от министъра на правосъдието, е образувано т. дело № 1/2004 г. на ТК на ВКС.
Председателят на Върховния касационен съд на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗСВ е направил предложение до Общото събрание на Търговската колегия на ВКС да издаде тълкувателно решение по някои спорни въпроси на производството по издаване на изпълнителен лист на банка по извлечение от сметка.
1. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл. 432, ал. 1 ТЗ.
2. Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ по молба на банката кредитор срещу поръчителите.
Въз основа на посоченото предложение за тълкувателно решение, направено от председателя на ВКС, е образувано т. дело № 1/2005 г. на ТК на ВКС.
Предвид връзката между делата, с определение ОСТК ги съединил в едно производство - т. дело № 1/2004 г. за издаване на тълкувателно решение.
ОСТК, за да се произнесе, съобрази следното:
Едно от посочените в чл. 237, б. "е" ГПК несъдебни изпълнителни основания, е записът на заповед. За да има записът на заповед изпълнителна сила, той трябва да бъде съставен в предписаната от закона форма и да съдържа изброените реквизити.
Според чл. 243, ал. 1 ГПК, в производството по издаване на изпълнителен лист съдът проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. Следователно, в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед съдът следва да провери дали са налице изискуемите от закона реквизити, без които записът на заповед би бил недействителен - чл. 535, чл. 536 ТЗ.
1. Съдебната практика е противоречива по въпроса къде трябва да се съдържа изразът "запис на заповед", за да е редовен документът от външна страна: само в заглавието; само в текстовото съдържание или е нужно да бъде включен и в заглавието, и в текста на документа.
ОСТК приема, че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът "запис на заповед" да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед, според чл. 536, ал. 1 ТЗ. Изводът, че самият акт (документ) следва да се назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът "запис на заповед", произтича от закона: глава тридесет и първа ТЗ е озаглавена "запис на заповед", а съгласно чл. 535 с.з., който предопределя формата и съдържанието на записа на заповед, последният наред с други реквизити съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан. Правната квалификация на ценната книга трябва да се извежда непосредствено от вида й. Ако при съставянето на записа на заповед е пропуснато документът да се назове "запис на заповед" или в текста му не е включено наименованието "запис на заповед", този документ е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може да се издаде изпълнителен лист.
2. Противоречива е практиката на съдилищата във връзка с решаването на въпросите дали изразите "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам" абсолютно условие за валидност на записа на заповед ли са, или за спазването на изискването по чл. 535, т. 2 ТЗ е достатъчно в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение. В едни случаи се приема, че в записа на заповед изрично следва да се употреби изразът "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам". В други случаи се приема, че щом в документа не е поставено условие за пораждане на действието на изявлението за задължаване, то тогава е изпълнено изискването на чл. 535, т. 2 ТЗ. ОСТК приема, че не е нужно записът на заповед да съдържа изразите "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам", или други думи или изрази като "се задължавам", "неотменимо се задължавам", "поемам задължение" и др. Достатъчно е в документа да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума. От разпоредбата на чл. 535, т. 2 ТЗ следва, че законът не допуска задължаването на издателя да е под условие. Щом като липсва условие, изискването за безусловно плащане е налице.
3. Противоречива съдебна практика има и по третия в предложението на министъра на правосъдието за тълкуване въпрос.
Според едното становище, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, респ., за да се издаде изпълнителен лист, записът на заповед следва да е бил предявен за плащане. То се аргументира с обстоятелството, че при менителничните ефекти доброволното изпълнение на задължението се предхожда от предявяване на документа от кредитора за плащане. Според другото разбиране, ценната книга трябва задължително да се предяви за плащане само когато падежът изрично е поставен в зависимост от предявяването на ефекта.
Във връзка с поставения за тълкуване въпрос ОСТК приема, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. "е" ГПК. Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти. Това не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист. Същите последици има неизвършването на протест поради неплащане при запис на заповед, в който не се съдържа клауза "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз.
Неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание и въз основа на него кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист.
Съдът, който издава изпълнителен лист следва задължително да провери: налице ли са изискуемите се от закона реквизити на записа на заповед, без които той би бил недействителен - чл. 535 и чл. 536 ТЗ; дали е настъпил падежът на вземането; подадена ли е молбата от лицето, посочено като поемател или от последния джиратар; срещу кого се иска издаване на изпълнителен лист. Ако се иска издаване на изпълнителен лист срещу джиранти и техни авалисти, възниква въпросът дали претендираното право не е преклудирано; следва да се провери предявяването на записа на заповед за плащане, както и извършването на протест в случай на отказ да се удостовери предявяването. Отказът на издателя на записа на заповед да удостовери, че документът му е предявен, да постави дата и да се подпише, както и укриването на издателя, се удостоверяват чрез извършване на протест, а при клауза в записа на заповед "без протест", "без разноски" или друг равнозначен израз, тези обстоятелства могат да се удостоверят и с нотариална покана.
4. Съдебната практика е противоречива относно въпроса допустимо ли е издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
ОСТК приема, че не е допустимо издаването на изпълнителен лист за закъснителните (мораторни) лихви.
По молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - в случая въз основа на запис на заповед - съдът следва да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа. Проверява се формалната доказателствена сила на изпълнителното основание. Съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл. 243, ал. 1, изр. 2 ГПК. При издаването на изпълнителен лист съдът не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в т.ч. и акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви.
Съгласно чл. 535, т. 2 ТЗ, записът на заповед съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Не бъде ли означена в записа на заповед сумата, която трябва да се плати - ясно и определено, записът на заповед не може да има действие на менителничен ефект. Това означава да е посочена паричната сума, за която издателят на записа на заповед поема задължението, т. е. колко и какви пари трябва да се заплатят. Сумата, за която записът на заповед е издаден, трябва да е ясна в него. От посоченото в чл. 535 ТЗ съдържание на записа на заповед не личат данни относно размер на закъснителни лихви.
Според чл. 244, ал. 2 ГПК, жалбата срещу определението по издаване на изпълнителен лист може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 237 с.к. От анализа на съдържанието на посочената разпоредба се потвърждава изводът, че в производството по издаване на изпълнителен лист не могат да бъдат правени никакви искания и възражения, които се основават на данни, стоящи извън изпълнителното основание. Оттук, с оглед характера на производството и проверката, която съдът извършва в него на изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките на изпълнителното основание, не е допустимо присъждане на закъснителни (мораторни) лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа.
5. ОСТК намира, че предложението на министъра на правосъдието за тълкувателно решение по въпроса, при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие, следва да се отклони.
Според чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗСВ, общото събрание на съответната колегия на ВКС произнася тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика. Безспорно е, че оригиналът на записа на заповед трябва да е налице към момента на издаване на изпълнителен лист. Как ще се съхранява менителничният ефект - да се даде за пазене от съда или другаде, не е въпрос на противоречива съдебна практика, а на техническа организация по съхраняване на ефекта.
6. По въпроса - допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК, във вр. с чл. 42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл. 432, ал. 1 ТЗ, са оформени две противоположни становища в зависимост от това дали в производството за издаване на изпълнителен лист могат да се установяват предпоставките на чл. 432, ал. 1 ТЗ.
ОСТК приема, че не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някое от основанията по чл. 432, ал. 1 ТЗ.
Съгласно чл. 237, б. "в" ГПК, подлежат на принудително изпълнение документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, ако задължението не е изпълнено. Според чл. 42, ал. 1 ЗБ, когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка. От разпоредбата на чл. 432, ал. 1 ТЗ следва, че дори в договора за банков кредит да не е уговорено, банката има право да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, при наличието на посочени в тази разпоредба предпоставки.
Производството по чл. 237 и сл. ГПК е безспорно и в него извън компетентността на съда е да установява налице ли са материалноправните предпоставки за предсрочна изискуемост на дълга. Наличието на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1 ТЗ може да бъде установено в спорно производство. Едностранното им установяване само с частни документи, представени от банката-кредитор в производство по издаване на изпълнителен лист е в противоречие с чл. 243, ал. 1, изр. 2 ГПК за установяване на вземането с официален документ или документ, изходящ от длъжника.
7. Съществува противоречива съдебна практика и по въпроса допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК във вр. с чл. 42 ЗБ по молба на банката-кредитор, срещу поръчителите.
Според едното разбиране, издаването на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК, във вр. с чл. 42 ЗБ срещу поръчителите е допустимо. Според другото разбиране, не би следвало по посочения ред по молба на банката-кредитор да се издава изпълнителен лист срещу поръчителите.
ОСТК намира за правилно първото становище.
Един от признаците, с които се характеризира договорът за банков кредит е, че той е обезпечен договор. От разпоредбата на чл. 41 ЗБ следва, че банката отпуска парите при представяне на насрещно обезпечение от кредитополучателя.
Когато изпълнението на задължението на кредитополучателя/заемателя) е осигурено чрез допълнителни длъжници към кредитора - в случая поръчителство, спадащо към т. н. лични обезпечения, няма пречка, предвид разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ЗЗД, при представяне на посоченото в чл. 42, ал. 1 ЗБ несъдебно изпълнително основание "извлечение от сметка", придружено от договора за банков кредит и договора за поръчителство, изпълнителен лист да бъде издаден срещу поръчителя.
По изложените съображения ОСТК на Върховния касационен съд
РЕШИ:
1. За да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован "запис на заповед", а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът "запис на заповед".
2. Изрази като "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам" или други подобни, не са условие за валидност на записа на заповед. Достатъчно е в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под условие.
3. За да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане.
В случай, че издателят на записа на заповед отказва да удостовери предявяването или се укрива, извършеното предявяване се удостоверява чрез протест. Допустимо е удостоверяването чрез нотариална покана само ако записът на заповед е освободен от протест.
4. Не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.
5. Отклонява предложението за тълкувателно решение на министъра на правосъдието в частта му по въпроса - при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед следва ли пред съда да се представи оригиналът на записа на заповед, или е достатъчен заверен от страната препис, или нотариално заверено копие.
6. Не е допустимо издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК, във вр. с чл. 42 ЗБ за целия размер на отпуснатата сума при предсрочна изискуемост на банков кредит, поради наличие на някои от основанията по чл. 432, ал. 1 ТЗ.
7. Допустимо е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б. "в" ГПК, във вр. с чл. 42 ЗБ по молба на банката-кредитор срещу поръчителите.

Kalahan ,благодаря за ТР , запознат съм с него , но според мен въпросът , който коментира е предявяването за плащане , което се различава от предявяването определящо падежа , което се урежда в 487 и 488 ТЗ.В същото решение се казва , че съдът трябва да провери “настъпил ли е падежа” , което означава , че трябва да се представи пред съда изходящ от длъжника или официален документ , което да удостоверява “предевяването”.

@ revolution
ами и според мене въпроса поставен така е по интересен и такъв с които и аз се сблъсквам, според мен срока кани, ако е на срок - дата или от издаването, но вече изискванията за издаване на ЗНИ на основание полици са завишени ...
ще се радвам да чуя твоето мнение, защото не добих представа от горните постове

REVOLUTION написа:Съживявам доста стара тема , но тъй като възникна спор с колега , се надявам да е интересна.Спорът е свързан с издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.Падежа на последната е определен по 486(1)т.1.Едната теза е че , в тази хипотеза не е нужно предявяване на полицата и може директно да си иска ЗНИ.Втората теза е , че и в този случай трябва да се предяви , защото в противен случай , задължението на издателя няма да е изискуемо , а това е условие за издаване на ЗНИ.Според вас колеги , коя е по точната позиция?

Аз съм за втората.

portokal написа:

REVOLUTION написа:Съживявам доста стара тема , но тъй като възникна спор с колега , се надявам да е интересна.Спорът е свързан с издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.Падежа на последната е определен по 486(1)т.1.Едната теза е че , в тази хипотеза не е нужно предявяване на полицата и може директно да си иска ЗНИ.Втората теза е , че и в този случай трябва да се предяви , защото в противен случай , задължението на издателя няма да е изискуемо , а това е условие за издаване на ЗНИ.Според вас колеги , коя е по точната позиция?

Аз съм за втората.

И аз бях за втората и така и направих.

мерси, и аз така мисля, още повече сега от къщи като разтърсих гугъла, излязоха определения на ос- видин и сгс, в които пък моята доразвита теза се потвърждава - че е желателно да се направи, но може да се предяви и с ЗНИ, но в такъв случай нямаме право на разноски и адвокатско ....

Съживявам доста стара тема , но тъй като възникна спор с колега...

Съживявам още по-остарялата междувременно тема, тъй като на моя приятелка и колежка и е възникнал спор с уважаван от нея колега. Той, общо взето, се е аргументирал с тълкувателното решение - според него там си пише ясно. ТР обаче явно не е чак толкова ясно написано, щом толкова много хора го разбираме различно. Аз, както и моята приятелка (както и Революцията, както и други) досега винаги сме смятали, че когато казва "няма нужда от предявяване", решението има предвид случаите на падеж на определен срок - понеже иначе въобще няма настъпил падеж. Само че ето какво пише в тълкувателното решение:

Според едното становище, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, респ. за да се издаде изпълнителен лист, записът на заповед следва да е бил предявен за плащане. То се аргументира с обстоятелството, че при менителничните ефекти доброволното изпълнение на задължението се предхожда от предявяване на документа от кредитора за плащане. Според другото разбиране, ценната книга трябва задължително да се предяви за плащане само когато падежът изрично е поставен в зависимост от предявяването на ефекта.

Във връзка с поставения за тълкуване въпрос ОСТК приема, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. "е" ГПК. Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. ... Предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението.

ВКС не казва: "правилно е второто становище" (е, не казва и че нито едно от двете не е правилно). Чл. 514, ал. 1 споменава отделно в т. 1 за предявяване на менителница на предявяване, ТР се позовава на цялата ал. 1, говори общо за последиците от непредявяването, и въобще никъде не прави разграничение между ЗЗ с падеж на предявяване и с падеж на определен ден... Е, накрая пише, че "неплатеният на падежа запис на заповед е несъдебно изпълнително основание", но само толкова. Увереността ми се поразколеба. А на всичкото отгоре, признавам, знанията ми в тази материя не са чак толкова задълбочени.

Що такова колебание?
За мен е ясно, че предявяването за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението.

Като преспах една нощ, ми мина колебанието.
За мен е ясно, че предявяването е абсолютно необходимо, за да имаме настъпил падеж и изпълняемо задължение, тоест за да можем да искаме ЗНИ, при запис на заповед с падеж, зависим от предявяването (а не на определен ден или на определен срок след предявяването).

Тълкувателното решение, както пише в самото него, цели да разреши дилемата при издаване на изп. лист "предявяване винаги, вкл. при падеж на определен ден" <=> "предявяване само когато падежът зависи от това". Третата възможност - предявяване никога не е необходимо, за да има изискуемо з-е - въобще не се разглежда.

Да се запиша и аз в тази тема. Налице ЗЗ, платима на предявяване. Същата обаче е предявена чрез нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 от ГПК. И се питам, доколко е редовно това предявяване с оглед на факта, че длъжникът не е бил в посочените 2 седмици на адреса, пък и къде е регламентирано, че връчването на нот. покани може да бъде извършено по реда на 47 от ГПК?


Чл. 47. (1) Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

(2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.

(3) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.

(4) Когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомлението по ал. 1.

(5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.

(6) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.

(8) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, като съобщението се оставя в пощенската кутия, а когато до нея не е осигурен достъп - чрез залепване на уведомление.

До тук в ГПК видях, че по този ред могат да връчват съд, община, ЧСИ! Нотариус не виждам. Моля, поправете ме, ако греша.

П.П. Това не е първата покана, връчена по този ред. Като се има предвид факта, че целта на повечето отправени покани е именно уведомяване на адресата и за нещо, как е възможно да се допуска подобна фикция- че волята на подателя е достигнала до него, щом е очевидно, че не е. Въпросът засяга материалноправната страна на случаите- например търсене на издръжка от страна на дарител, наем или обезщетение за ползване и т.н. и т.н.....
Освен това- съдът по делата изисква представяне на у-ние за постоянен и настоящ адрес, общината си ги има, ЧСИ си правят справка. А при нот. покана няма такова нещо.... Уважаеми колеги, да ви се е случвало някога, в някакво дело, да се счита за достигнало до знанието на ответника писмо, което е пратено по български пощи, препоръчано с обратна разписка, пощата е залепила бележка /срокът за е получаване 20 дни, не го пише на бележката/, отв. да не го е получил и съдът да е счел, че отв. е уведомен? Аз поне нямам такова чудо!
Или върната телепоща, тъй като бъдещия ми отв. не се намира на адреса?
Положенията са идентични. И определено аз, от своя страна, не бих искала, когато пращам покана, нотариуса да я връчи по този ред...

Toя ред на връчване се установи повсеместно и доби вид на утвърдена нотариална практика.Поне в тукашния вилает. .Няколкото съдебни дела-)колко да са няколко,всъщност е едно ) , потвърди едно такова връчване(не беше за ЗЗ , а за разваляне на предварителен договор).Като се аргументира , че след като няма специални правила за връчването на нот.покани , следователно се прилага чл.540 ГПК и съответно общите правила за връчване на книжа по ГПК.
Но не мога да кажа дали има някаква трайна съдебна практика , която да приема за законосъобразни подобни действия.

Чл. 50. Нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.

Общо взето аз не познавам нотариус, който да разлепя уведомления... ( при трима такива). По отношение връчването- всички знаем- не е ли получена лично от адресатът си, спорно е връчването, ерго не може да се претендира редовно такова.
Като съобразим и масовата практика за връчване чрез ИД, ако се върне пратката след 20 и повече дни, като непотърсена- няма връчване.

За това сега ползвам ЧСИ. Ако искате нещо да достигне до адресатът си- призовкар или ЧСИ, така щото общинските служители какви ги дробят.... не е истина.

п.п. По едно дело подписът на получателя в ИД се оказа не на лицето подписало се за получател. А познайте.