Пускам малко помощен материал от жалбата ни по един такъв казус - дано помогне!
“а”. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за търговския регистър “Агенцията осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в търговския регистър, на Националната агенция за приходите, както и на други субекти, определени със закон.” Т.е. задължение на Агенцията е да подава необходимата информация на НАП, своевременно и – забележете – автоматизирано. Т.е. незабавно и независещо от постъпило искане от НАП. Това е безспорно и всяко друго тълкуване на закона би било превратно и би поставило държавните органи в привилегировано отношение и би обезсмислило наличието на чл. 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
“б”. Съгласно чл. 9 от Закона за търговския регистър обявяването дава публичност на обявения акт и обявените актове стават известни на третите лица от момента на обявяването. По аргумент за противното и съгласно чл.10, ал.2 от същия, невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за трети лица. Т.е. ако се приеме, че задължението на представляваното от мен дружество да обявя своя отчет до 30.06.2009г., както твърди наказващия орган, тогава евентуалното му необявяване следва да му е станало известно на тази дата от Търговския регистър. Този регистър е публичен и на 01.07., ако се приеме, че от нея е в нарушение, то вече следва да е било ясно за НАП кои са лицата, които не са подали Годишен финансов отчет. Съгласно чл. 11 от Закона за търговския регистър:
ал.1. “Търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци.
ал.2. Агенцията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази.”
Абсолютно без значение е фактът на съставянето на списък за тези евентуални нарушители от страна на Агенцията по вписвания, както и довеждане до знание на подчинени структури на НАП. НАП е имала достъп, право и задължение да провери необходимата й информация за наличие на извършено нарушение и да предприеме съответните действия по наказване на нарушителите. Задължение да й предаде тази информация има по закон и самата Агенция. Не може да бъде отговорно дадено лице ( в случая аз или друг жалбоподател) за продължителното бездействие на различни държавни органи и да се прилага двоен стандарт по отношение приложението на чл. 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Според наказващия орган срокът за подаване на информацията е бил до 30.06.09г. Безспорно е доказано по делото и че АУАН е съставен на 21.06.10г., т.е 9 дни преди да изтече и другия преклузивен срок – една година от извършване на нарушението. Текстът на чл. 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания е категоричен и императивен и една от целите да бъде създаден от законодателя именно да се събуди “спящата администрация”, да следи своевременно и надлежно за извършени нарушения, а не да чака да й попадне случайно отнякъде информация за действия или бездействия на граждани и фирми. Случаят е именно такъв. Самият наказващ орган не е предприел нужните мерки по своевременно разкриване на нарушителите в необходимия 3-месечен срок от извършването на нарушението. Безспорно е, че към датата 30.06.09г. наказващият орган е могъл да разбере безкрайно лесно кои са били лицата, които не са подали необходимата информация по ЗС и да реализира правомощията си по закон. Но не го е направил. Тук следва да се посочи и другият тъжен факт. Самата Агенция по вписвания също безкрайно много е забавила своето писмо, с което известява НАП за тези лица. Вместо да представи тази информация своевременно, с оглед срока по 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и да изпълни задължението си по чл. 3, ал.3 от Закона за търговския регистър, примерно в рамките на 1 месец, тя прави това след 11 месеца! Актът за установяване на административното нарушение ми се съставя след почти 12 месеца! Своеволие и безобразие от страна на наказващия орган е да съставя Акт за установяване на административно нарушение близо 12 месеца след установяване на нарушителя, при изискуеми 3 месеца. Не може да се налага санкция в размер на 2000лв. на едно лице, затова, че държавните органи не работят законосъобразно, синхронизирано и своевременно. Това е недопустимо и именно с тази цел е създадено административното правораздаване, за да предпазва гражданите и фирмите от своеволията на държавните органи. Защото всъщност това е единствената защита в този случай. Ако административните съдилища не действат като арбитър на равнопоставени страни в административния процес, а защитават неправомерните действия на държавните органи и действат по “целесъобразност”, вместо да следят за спазване на законността, то тогава те не биха следвали основния смисъл на своето съществуване и биха станали излишни. Именно и в тази връзка следва да отбележа, че тази информация по Годишния финансов отчет на фирмата ми е вече известна на държавния орган, след като съм подал вече същата пред НСИ, а втори екземпляр, подпечатан от НСИ съм предоставил именно на Националната агенция за приходите, ведно с декларацията по ЗКПО съгласно чл.92, ал.1, ал.2 и ал.3 от същия. Това всъщност е едно излишно подаване на една и съща информация до 3 държавни органа и закрепването на това задължение с висока парична санкция, по своето същество представлява един целенасочен “държавен рекет”, с цел осигуряване на приходи в бюджета, чрез непрекъснато измисляне на допълнителни безумни изисквания към граждани и фирми, често пъти трудно изпълними своевременно, което е и явното намерение при въвеждането на процесното законово задължение. И както всеки би бил санкциониран за неизпълнение на това си задължение, така следва и съдът, като арбитър, да санкционира тези “лениви” държавни органи, които не спазват задължителните срокове за тяхната дейност, чрез отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления. И тук не е важно дали вината за нарушаването на срока по чл.34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания е по вина на служители на НАП или на Агенцията по вписвания и не е работа нито на жалбоподателите, нито на съда, да установяват това. Това, мисля е проблем на тези два държавни органа, който те следва да разрешат помежду си за в бъдеще, след отмяната на тези незаконосъобразни НП.В подкрепа на гореизложеното мога да посоча част от мотивите на РАС-Търговище от Решение №116 от 25.11.10г. по КАНД 118/10г., както и Решение №108 от 17.11.10г. по КАНД 107/10г. със същия предмет на разглеждане, съгласно които: “Възражението в жалбата, че въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 34, ал. 1, предл. второ от ЗАНН и е нарушил 3-месечния срок за съставяне на АУАН, настоящият съдебен състав счита за основателно. Според цитираната разпоредба „.. не се образува адм.наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1 година от извършване на нарушението, а за митнически…”. Съдът намира, че извършеното адм. нарушение, тъй като е формално се счита за осъществено на 30.06.2009 г., когато е изтекъл крайния срок за публикуване на ГФО за 2008 г. в ТР съгл. чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Тримесечния срок за съставяне на АУАН е започнал да тече на 01.07.2009 г., и следователно към момента на съставяне на АУАН – 15.06.2010 г. е изтекъл. Това обстоятелство препятства възможността адм.наказващият орган да реализира правомощията си по адм.наказателното правоотношение. Следва да се отбележи, че срокът по чл. 34, ал. 1, предл. второ е давностен и се прилага при възражение на страната.” Същите са правилни според мен с изключение на извода за вида на срока. Безспорно е и в теорията, че този срок е преклузивен, а не давностен.На следващо, но не на последно по значение място, искам да посоча, че представляваното от мен дружество не е извършило твърдяното нарушение.
Съгласно чл. 40 от Закон за счетоводството
„ (1) В срок до 30 юни следващата година предприятията публикуват годишния си финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган, както следва:” Безспорно през текущата година се приема отчета за изтеклата година, по време на провеждането на Общото събрание. Следва въпроса – кога следва да се публикува ГФО и единственият възможен отговор е – до 30 юни следващата година, от приемането му! Т.е., годишните отчети за 2008 година, са приети в нормалният случай през 2009 година и задължението за публикуването е до 30 юни на следващата година след приемането им, а именно 2010 г. Обратната хипотеза, че не е такова тълкуването на закона не е осъществима и на практика. Известно е , че ако дадено лице се опита да публикува годишен отчет в Търговския регистър, без протокол от Общото събрание или съответния орган, и ще получи отказ от вписване. Например - Мотивиран отказ № 20081222144109 / 05.01.2009г за обявяване на Годишен финансов отчет по партидата на Професионален футболен клуб "Левски" АД, където са изложени и мотивите за отказа на компетентния орган - в случая Агенция по вписванията.
Допълнително може да се отбележи и следната хипотеза: Ако годишният отчет не е приет от Общото събрание и управителя (управителите) не са освободени от отговорност, тогава какво трябва да се публикува? Отговорът е, че няма какво да се публикува, защото няма приет отчет. А какво би се получило, ако не се проведе общо събрание през годината (например не се спази изискването на чл.138 от ТЗ при Дружествата с ограничена отговорност)? Отговорът е много следният– управителят или съдружниците рискуват да бъдат санкционирани със “страшно тежкото” наказание "Забележка", защото няма нормативно определена глоба за непровеждане на Общо събрание. Абсолютно нелогично, несправедливо и неуместно е тогава да се санкционират лицата, приели Годишен финансов отчет, който са изпратили в НСИ, както и в НАП(която агенция се явява наказващ орган в този случай), но не са го обявили по чл. 40 от Закона за счетоводството със санкция в размер на 2000лв./ в този смисъл Решение № 1729/08.11.10г. на РС-Бургас/.! Няма никаква правна и житейска логика!
Твърдя също така, че описаното нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин от служителите на НАП. В Акта за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление се цитира писмо от Агенция по вписванията, с което се известява Националната агенция за приходите за редица фирми, които не са обявили годишните си финансови отчети. Нито актосъставителят, нито наказващият орган са извършили някаква служебна проверка на тези данни в Търговския регистър по партидата на фирмата, за наличие на грешка или за потвърждение. Напротив. Директно са преминали към съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, което е неправилно. В самото писмо от Агенцията по вписванията липсва дата, от която да се провери актуалността на данните, които се съдържат в справката. Налице е само датата на самото писмо – 21.05.10г. В този смисъл е и Решение № 648 от 15.11.10г., на РС-Габрово.