нищожна заповед за изпълнение и изпълнителен лист

[ivan2]

Колеги, съвсем условно поставих тази тема в раздела на Търговско право, защото кредитора е търговец - банка. Всъщност не е важно къде е тя, а принципно че става дума за заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Същите са издадени СРЕЩУ ПОЧИНАЛИ ЛИЦА. Принципно, със сигурност става дума за недопустимост. Но тъй като сроковете за обжалване са изтекли, а сега се търси принудително изпълнение срещу наследниците на тези лица, и то без да им е дадена възможност да заявят приемат ли, или не наследството /което е отделен въпрос/, аз бих искал да обоснова НИЩОЖНОСТ.
Какво мислите по казуса?

[Melly]

Определение № 61 гр.София, 13.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 18 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т”АД, гр. Б. срещу определение № 94/02.12.2008г., постановено по ч.гр.д. № 563/2008г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1284А/29.10.2008г. по ч.гр.д. № 4472/08г. на Бургаския районен съд. С това определение е обезсилена заповед за изпълнение на парично вземане № 1284/07.10.2008г. по ч.гр.д. № 4472/08г. и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че издадената заповед за изпълнение срещу Н. Г. С. е връчена на дъщеря му – Т. Н. А. , която с писмена молба е съобщила на съда, че длъжникът е починал на 13.12.2005г. Съставът на Бургаския окръжен съд е констатирал, че смъртта е настъпила преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което заповедното производство е било образувано срещу лице, което не разполага с процесуална правоспособност. Ненадлежното конституиране на страната е счетено за основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и за прекратяване на производството по делото.

Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Частният жалбоподател поставя като съществен за делото въпроса дали законодателно е регламентирано правомощието на съда на обезсили издадена заповед за изпълнение в случай на констатирана смърт на длъжника преди подаване на заявлението за образуване на заповедното производство или следва да бъде предоставена възможност на заявителя за конституиране на наследниците на длъжника. Твърди, че по поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по поставения процесуален въпрос по влезли в сила съдебни актове. В случая, приложените към частната жалба въззивни определения на Софийския окръжен съд не са влезли в сила, поради което не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване.

Значението на поставения процесуален въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се определя от необходимостта от произнасяне от ВКС при липса на практика по разглеждания съществен правен въпрос и ако това би допринесло за развитието на правната наука, съставлява нов принос в прилагането на закона, в тълкуването му, най-вече при непълнота или неяснота в правната уредба. Точното прилагане на закона задължително следва да е обвързано и от значението на поставения въпрос за развитие на правото.
По въведения процесуален въпрос съществува непротиворечива практика на ВКС – напр. Определение № 356/30.12.2008г. по ч.т.д. № 330/2008г. на ВКС, ТК, І отд., Определение № 456/19.12.08г. по ч.г.д. № 487/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Определение № 485/30.12.08г. по ч.т.д. № 506/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Определение № 464/22.12.08г. по ч.т.д. № 510/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд. В цитираните актове е прието, че в случай на констатирана смърт на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, съдът, издал заповедта за изпълнение, следва да постанови обезсилването й на основание чл.415, ал.2 от ГПК и да прекрати заповедното производство. Следователно, евентуално възникналата неяснота на правната норма е преодоляна.

Обжалваният съдебен акт е постановен с съответствие с тълкуването, дадено от ВКС, поради което настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия не допуска касационното обжалване на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 94/02.12.2008г., постановено по ч.гр.д. № 563/2008г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

съществен за делото въпроса дали законодателно е регламентирано правомощието на съда на обезсили издадена заповед за изпълнение в случай на констатирана смърт на длъжника преди подаване на заявлението за образуване на заповедното производство или следва да бъде предоставена възможност на заявителя за конституиране на наследниците на длъжника.
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне, тъй като разрешеният от съда процесуален въпрос – може ли да се издаде заповед за изпълнение срещу ненадлежна страна – длъжник, починал преди подаването на заявлението от взискателя и следва ли съдът за конституира в заповедното производство наследниците му, е съществен за делото, но по този въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл с Определение № 356 от 31.12.2008 г. по ч. т. д. № 330/2008 г.; Определение № 456 от 19.12.2008 г. по ч. т. д. № 487/2008 г.; Определение № 485 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 506/2008 г.; Определение № 464 от 22.12.2008 г. по ч. т. д. № 510/2008 г.; Определение № 403 от 25.11.2008 г. по ч. т. д. № 409/2008 г.; Определение № 131 от 04.03.2009 г. и др. Посочените определения са постановени от състави на ВКС по частни жалби по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, затова се включват в практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, която е задължителна за съдилищата. Разглеждайки частната жалба по посочените дела, ВКС е уеднаквил противоречивата практика на съдилищата по изложения съществен процесуалноправен въпрос и е приел, че правилно са разрешили въпроса съдилищата, които като са съобразили, че длъжникът е починал преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, са приели, че съдът няма задължение да конституира наследниците на починалия длъжник, а следва да се прекрати производството и в случай, че има издадена заповед за изпълнение същата да бъде обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.

Определение № 147 гр. София, 12.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА


при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 24/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Т” Е. гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. К от АК гр. Б., срещу определение № 423 от 21.11.2008 г. на Бургаския окръжен съд, 4-ти въззивен гр. с., постановено по ч. гр. д. № 516/2008 г., с което се потвърждава определение № 1 634/02.10.2008 г. на Районен съд гр. Б. по гр. д. № 4 316/2008 г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по гр. д. № 4 316/2008 г., поради смърт на длъжника, настъпила преди подаване на заявлението за издаване заповед на изпълнение.
В приложеното по делото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателят излага съществения процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, а именно – процесуалната легитимация на страната в гражданския процес. Същият счита, че въпросите, които са свързани с надлежната страна при констатиране смъртта на длъжника в рамките на заповедното производство, са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил определение от 01.09.2008 г. по ч.гр.д. № 781/2008 г. на СОС и определение от 01.09.2008 г. по ч. гр. д. № 776/2008 г. на СОС. Освен това жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното определение, както и че обжалваемия интерес пред въззивна инстанция е над 1 000 лв., намира, че касационната жалба е подадена в срок и е редовна.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване, обаче е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 1 634/02.10.2008 г. на Районен съд гр. Б. по гр. д. № 4 316/2008 г., с което е прекратено производството по цитираното дело, поради смърт на длъжника, настъпила преди подаване на заявлението за издаване заповед на изпълнение. БОС споделя изводите на първоинстанционния съд, че смъртта на длъжника преди образуването на заповедното производство е предпоставка за прекратяване на заповедното производството, евентуално обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Жалбоподателят счита, че делото не следва да се прекратява, а трябва да бъдат конституирани в процеса наследниците на длъжника и в този смисъл постановените определения са неправилни.
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне, тъй като разрешеният от съда процесуален въпрос – може ли да се издаде заповед за изпълнение срещу ненадлежна страна – длъжник, починал преди подаването на заявлението от взискателя и следва ли съдът за конституира в заповедното производство наследниците му, е съществен за делото, но по този въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл с Определение № 356 от 31.12.2008 г. по ч. т. д. № 330/2008 г.; Определение № 456 от 19.12.2008 г. по ч. т. д. № 487/2008 г.; Определение № 485 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 506/2008 г.; Определение № 464 от 22.12.2008 г. по ч. т. д. № 510/2008 г.; Определение № 403 от 25.11.2008 г. по ч. т. д. № 409/2008 г.; Определение № 131 от 04.03.2009 г. и др. Посочените определения са постановени от състави на ВКС по частни жалби по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, затова се включват в практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, която е задължителна за съдилищата. Разглеждайки частната жалба по посочените дела, ВКС е уеднаквил противоречивата практика на съдилищата по изложения съществен процесуалноправен въпрос и е приел, че правилно са разрешили въпроса съдилищата, които като са съобразили, че длъжникът е починал преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, са приели, че съдът няма задължение да конституира наследниците на починалия длъжник, а следва да се прекрати производството и в случай, че има издадена заповед за изпълнение същата да бъде обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че правилно с обжалваното определение е разрешен изложеният съществен процесуалноправен въпрос, което не е в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с посочената практиката по този въпрос.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Мотивиран от горното, искането на жалбоподателя да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т . 2 и т. 3 от ГПК е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 423 от 21.11.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 516/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне, тъй като разрешеният от съда процесуален въпрос – може ли да се издаде заповед за изпълнение срещу ненадлежна страна – длъжник, починал преди подаването на заявлението от взискателя и следва ли съдът за конституира в заповедното производство наследниците му, е съществен за делото, но по този въпрос Върховният касационен съд се е произнесъл с Определение № 356 от 31.12.2008 г. по ч. т. д. № 330/2008 г.; Определение № 456 от 19.12.2008 г. по ч. т. д. № 487/2008 г.; Определение № 485 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 506/2008 г.; Определение № 464 от 22.12.2008 г. по ч. т. д. № 510/2008 г.; Определение № 403 от 25.11.2008 г. по ч. т. д. № 409/2008 г.; Определение № 131 от 04.03.2009 г. и др.
Посочените определения са постановени от състави на ВКС по частни жалби по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, затова се включват в практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, която е задължителна за съдилищата.

ГолЕми сладури са тЕя БАНКИ, заслужават си да ги лУпаш по китарата.

[ivan2]

Мели, благодаря за цитираните актове, но трябва да споделя, че всъщност два дни нищо друго не правих, освен да изчета цялата съдебна практика, до която се добрах - над сто съдебни акта. Действително е уеднаквена, обаче във всички тези уеднаквени актове казуса беше еднотипен - издадена заповед, срещу КОЯТО ОБАЧЕ Е БИЛО ПОДАДЕНО ВЪЗРАЖЕНИЕ.
В моя казус, не е подадено възражение. Издадена е заповед за незабавно изпълнение плюс изпълнителен лист, които са пратени на НАСЛЕДНИК на починалите лица. Той не е подал възражение. Наложен му е запор на сметката и са му взети пари. Не ме питайте защо не е подал възражение - безсмислено е да обяснявам. Този наследник има брат, който е фактическия длъжник, а починалите родители са били поръчители. Сега напрактика брата - недлъжник, е платил. И аз пиша искова молба по чл.441 и чл.439 ГПК. Идеята ми е да поискам от съда да обяви за нищожни ЗЗ и ИЛ, както и за незаконосъобразно самото принудително изпълнение, както и да осъди ЧСИ за незаконно изпълнение. Най-малко, беше редно ЧСИ да даде възможност на длъжника да заяви дали приема наследството или не. Той директно е пристъпил към принудително изпълнение.

[Melly]

Доколкото разбрах имаш кредитополучател/брат и двама поръчители - бащата и майката. ЗИ и ИЛ са издадени на починалите лица, а ЧСИ е насочил изпънението към дргия наследник, който няма нито качеството поръчител (договора за кредит), нито пък е действителния Дл по ИЛ.

Не се сещам да протвопоставиш друго, освен да предявиш ОУИ, че клиентът ти не дължи сумите по ЗИ и като обезпечителна мярка да поискаш спиране на изпълненито. Защото цялото производство по издаване на ЗИ е порочно, т.к. липсва валидно възникнало процесуално правоотношение м/у заявителя и поръчителите, защото към датата на подаване на заявлението физически липсва ответник/ци.

Определение № 218 от 30.04.2009 г. на ОС - Видин по в. ч. г. д. № 173/2009 г., ГО
чл. 429 ГПК
Производството се спира и се дават указания за конституиране на наследниците на длъжника само когато смъртта му е настъпила в хода на процеса, след образуването му, т.е. след сезирането на съда да се произнесе, а изпълнителният лист има действие и срещу наследниците на длъжника, само ако е издаден на негово име приживе и смъртта настъпи впоследствие.

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е частна въззивна жалба от "...." АД гр. С. ул. "Г." №140, със съдебен адрес гр. С., ул. "И. С." №44 вх. Б, ет.2, ап.13 против Разпореждане на Районен съд В., наименовано Определение, с №150-РЗ от 05.03.2009г. по частно гражданско дело №.../2009г. по описа на съда, с което е прекратено производството по делото за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Н. Й., поради това, че длъжникът е починал. Твърди се в жалбата, че в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съдът не следи служебно за правоспособността на длъжника.

Поддържа, че партидата, по която са начислени задълженията е на името на починалия длъжник и независимо, че тези задължения са възникнали след неговата смърт, то изпълнителният лист следва да бъде издаден срещу него.

Жалбоподателят счита, че съгласно чл. 429 от ГПК субективните предели на действието на изпълнителния лист се разпростират и срещу наследниците на длъжника и по аналогия би трябвало да няма пречка да се издаде изпълнителен лист срещу починалия длъжник, като впоследствие взискателят въз основа на него ще поиска конституиране на наследниците на длъжника в изпълнителното производство.

Изтъкват се доводи, че наследниците на длъжника не са изпълнили задължението си да информират кредитора за настъпилата смърт, с което се възпрепятства възможността на електроразпределителното дружество да предприеме действия за събиране на своите вземания.

Релевират се аргументи, че Съдът е следвало да спре производството по делото и да даде указания на заявителя да поиска конституиране на наследниците на длъжника, тъй като за взискателя не съществува друга възможност за удовлетворяване на вземанията си. Посочена е и съдебна практика на Окръжните съдилища в К., П., С. в тази насока. Иска се от Съда да отмени изцяло обжалваното определение, като се претендират направените разноски за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът като съобрази твърденията в частната жалба и след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Определението подлежи на обжалване, жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, и е допустима.

За да бъде валидно образувано едно съдебно производство, наред с други изисквания, то трябва да е образувано между надлежни страни.

Надлежни страни това са лица с процесуална правоспособност и дееспособност, за които съдът следи служебно във всяко положение на делото.

Процесуалната правоспособност настъпва с раждането на едно лице и се загубва със смъртта.

Процесуално правоотношение може да възникне само между правоспособни лица. Ако една от "страните" е починала към момента на образуване на производството нейните наследници не са страна, а постановения съдебен акт не може да им бъде противопоставен, защото неучастието им в производството им накърнява правото на защита.

Затова иницииралият съдебното производство следва да положи необходимата грижа и в случай на смърт на потенциалния си ответник да издири неговите наследници, срещу които да насочи своите претенции, в случай, че са приели наследството на починалото лице.

Ако се приеме, че независимо от смъртта си едно лице може да бъде страна в едно производство, то крайният съдебния акт по него никога не би могъл да влезе в сила, тъй като никога не ще бъде връчен надлежно.

С оглед на това предпоставки за образуване на производство за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист липсват, а издадените се явяват недопустими и следва да се обезсилят.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че Съдът не следи служебно за процесуалната правоспособност. Правоспособността е абсолютна процесуална предпоставка за образуване и провеждане на съдебното производство и за нея Съдът следи служебно във всяко положение на делото.

Аргументите, че наследниците не се представили своевременно информация за смъртта на своя наследодател са несъотносими към предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на името на своя наследодател.

Твърденията в жалбата, че изпълнителният лист следва да бъде издаден на името на титуляра на партидата, по която са възникнали претендираните вземания също са неоснователни и не почиват на законова основа. Заповед за изпълнение и изпълнителен лист се издават на името на длъжника, а в случай на неговата смърт срещу неговите правоприемници.

По отношение доводите, че съдът е следвало да спре производството и да укаже на заявителя да отстрани допуснатите нередовности като поиска конституиране на наследниците на длъжника и че изпълнителният лист има действие и срещу наследниците на длъжника съгласно чл. 429 от ГПК, Съдът намира, че са неоснователни.

Производството се спира и се дават указания за конституиране на наследниците на длъжника само когато смъртта му е настъпила в хода на процеса, след образуването му, т. е. след сезирането на Съда да се произнесе, а изпълнителният лист има действие и срещу наследниците на длъжника, само ако е издаден на негово име приживе и смъртта настъпи впоследствие.

Предвид изложеното обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба неоснователна, за което следва да бъде оставена без уважение, и за което Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане на Районен съд Видин, наименовано Определение, с №150-РЗ от 05.03.2009г. по частно гражданско дело №.../2009г. по описа на съда.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, чрез Окръжен съд В. пред Върховен касационен съд.

Струва ми се, че СИ е превишил правата си, защото е насочил изпълнение с/у лице, което не е адресат на ИЛ.

[sticky]

ivan2, да уточним фактите:

1.Подадено заявление по чл. 417 ГПК
2. Поръчителите са починали към датата на подаване на заявлението..? или по време на висящия процес..
3. Не е подадено възражение + частна жалба
4. Братът недлъжник приел ли е наследството?

ОУИ за вземания, установени с влязла в сила ЗИ е недопустим според практиката на ВКС по 290 ГПК. Допустима е защита с/у ЗИ само по реда на гл. 37 ГПК. ВКС обосновава тази теза с преклудиращ ефект на влязлата в сила ЗИ, правните последици били сходни на СПН. Решение в този смисъл открих в Апис - практика по 424 ал. 1 ГПК.

Май остава да се обосновава нищожност или да се измисли нещо на основание чл.6 т.1 ЕКПЧ.. М/у временно 1 жалба до БНБ срещу неправомерните действия на банката Издали са им не 1 ИЛ срещу починали длъжници

[nk7702n]

Според мен, след като са пропуснати сроковете за възражение срещу ЗНИ и предявяване на иск,би следвало всички тези съображения,че лицето не е длъжник,че З е подадено след смъртта на поръчителите и т.н. да бъдат изложени в жалба срещу действията на ЧСИ.

[Melly]

ОУИ за вземания, установени с влязла в сила ЗИ е недопустим според практиката на ВКС по 290 ГПК. Допустима е защита с/у ЗИ само по реда на гл. 37 ГПК. ВКС обосновава тази теза с преклудиращ ефект на влязлата в сила ЗИ, правните последици били сходни на СПН. Решение в този смисъл открих в Апис - практика по 424 ал. 1 ГПК.

Да, наистина е допутима защита с/у ЗИ по реда на Глава 37 ГПК, но! чл.424 ГПК касае само защитата на длъжника. А случая не е такъв.
Ако приемем, че по последици влязлата в сила ЗИ има ефект на СПН между заявител и длъжник, то този ефект не обвързва мнимия Дл по изпълнителното дело. Като предложих ОУИ, имах предвид да се релевира и нищожност на самата ЗИ, пради съществен порок - липсва пасивно легитмирана страна в процесуалното праоотношение по издаването й.

[Гост.]

Какво мислите по казуса?

Аз мисля, че не си изложил цялата фактология . Ако искаш помощ редно е да посочиш и спестеното. Като за начало- този ИЛ само срещу поръчителите ли е издаден( че не ми се вярва! ) или и срещу брата( кредитополучател).

[Melly]

Аааа, Поли, много си права. И аз се зачудих как така само срущу поръчителите , но пък заявителят е този, който в заявлението си посочва длъжника/те. Та и ние като съда разглеждаме казуса в рамките на изложените факти, такива каквито ivan2 представи.

[ivan2]

Поля, извинявам се. Да, разбира се, съда е издал заповед и срещу брата, който си е кредитополучателя. Моята защита срещу действията на ЧСИ ще бъдат естествено срещу частта от заповедта и ИЛ, които третират починалите родители. В стегнат вид излагам казуса, за да не ви затруднавям, колеги, с фактологията /за което се извинявам, че направих до този момент, очевидно/:
1. Кредит между брата А и банката, със солидарни длъжници родителите на А.
2. Родителите почиват.
3. Кредита не се обслужва редовно, банката се снабдява със ЗНИ и ИЛ СРЕЩУ РОДИТЕЛИТЕ И БРАТА А.
4. ЧСИ изпраща ЗНИ, ИЛ, призовка за доброволно изпълнение и образец за възражение на ДРУГИЯ БРАТ Б. Брата Б никога не е приемал наследството нито мълчаливо, нито изрично.
5. Брата Б НЕ ПОДАВА възражение. Брата А внася някакви пари, еднократно, след което спира да плаща.
6. След изтичане срока за възражение, брата Б прави отказ от наследство от родителите, и подава молба до ЧСИ, в която прилага и отказа.
7. След справка в банката, брата Б установява, че ЧСИ е запорирал сметката му и парите на Б са приведени по сметката на ЧСИ. Това е станало преди отказа от наследство, но след влизане в сила на ЗНИ и ИЛ.

Да, и аз съм се ориентирал към ОУИ срещу банката кредитор. Все пак си мисля, че преклудиращото действие на влизането в сила на ЗНИ и ИЛ не може да преодолее нищожността на тези два съдебни акта. Ако такава е налице, разбира се. В В случая прекалено очебийно е, че процесуалното нарушение на съда е МНОГО ТЕЖКО - постановен е съдебен акт срещу лице, което не съществува в правния мир, и се ползват правни последици на ЕВЕНТУАЛНО ВЪЗНИКНАЛО ПРАВООТНОШЕНИЕ между това несъщесвуващо лице, и неговия наследник по закон, който не е приел наследството.

[ivan2]

Грешно се изразих в последното изречение - ползуват се правни последици на ЕВЕНТУАЛНО ВЪЗНИКНАЛО ПРАВООТНОШЕНИЕ между банката и наследника на починалото лице, който наследник не е приел наследството, а изпълнителното основание би следвало да се приеме ЗА НЕВЪЗНИКНАЛО, като издадено срещу несъществуващ в правния мир правен субект.
Отделен е въпроса, както писах в самото начало, че ЧСИ не е изпълнил задължението си по чл.429 ал.2 изр.2 ГПК. Този въпрос би стоял естествено, ако смъртта е настъпила след влизане в сила на ЗНИ, обаче очевидно ЧСИ има различна гл.т., от която поне би трябвало да спази тази разпоредба.

[gudio]

Грешно се изразих в последното изречение - ползуват се правни последици на ЕВЕНТУАЛНО ВЪЗНИКНАЛО ПРАВООТНОШЕНИЕ между банката и наследника на починалото лице, който наследник не е приел наследството, а изпълнителното основание би следвало да се приеме ЗА НЕВЪЗНИКНАЛО, като издадено срещу несъществуващ в правния мир правен субект.
Отделен е въпроса, както писах в самото начало, че ЧСИ не е изпълнил задължението си по чл.429 ал.2 изр.2 ГПК. Този въпрос би стоял естествено, ако смъртта е настъпила след влизане в сила на ЗНИ, обаче очевидно ЧСИ има различна гл.т., от която поне би трябвало да спази тази разпоредба.

Проблемът е чисто практически и го има още от стария ГПК с "несъдебните изпълнителни основания". Ищецът / заявителят няма как да знае, че ответникът е починал. При исково производство това обикновено става ясно при призоваването. При едностранното заповедно и фикцията "връчване чрез залепване...." данни за смъртта на ответника няма как да се съберат. Доколкото знам, съдилищата (поне в СФ) си уредиха достъп до базата на ГРАО, но ако и техният е ограничен до това, което вижда един ЧСИ на екрана - пише за лицето "починало", без дата на смъртта и № на акт за смърт. Не си изливайте напразно гнева върху банките, гадните ЧСИ и съдилищата с, видиш ли, грубите им процесуални нарушения... Защитата на ответниците е, общо взето, в обжалване на определението за издаване на ЗИ, въпреки празнотата в закона. Имат правен интерес - посяга се върху тяхно имущество въз основа на недопустим съдебен акт. Срокът е от узнаването, като съм забелязал, че съдилищата на практика не се интересуват от срока, защото постановеното при такива производства определение, ЗИ, ЗНИ и т.н. са винаги недопустими и винаги ги отменят.

[sticky]

Колегата gudio е прав - в огромната си част проблемът идва от липсата на изчерпателна централизирана база данни, т.е ограничения достъп до тази на ГРАО. Обаче не са малко и работещите за банки юристи, които злоупотребяват с това а пък "длъжникът" ако има пари за адвокат да се оправя..
ЧСИ отговаря доколкото знае за смъртта..а не е ли задължение да брат А да релевира своевременно това обстоятелство..

Колеги, нещо ми се върти в главата - нямаше ли наредба за достъпа на РС до базата данни на ГРАО точно за избягване на подобни неуредици..?!?

[Гост.]

Издадена от Министерството на правосъдието и Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Обн. ДВ. бр.94 от 27 Ноември 2009г.


Раздел I.
Общи положения


Чл. 1. С тази наредба се уреждат редът и начинът за предоставяне от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на информация на органите на съдебната власт от Национална база данни "Население", включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп.


Чл. 2. Информацията по чл. 1 се предоставя на органите на съдебната власт само за служебни цели съобразно законоустановените им правомощия и при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.


Раздел II.
Взаимодействие между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и органите на съдебната власт


Чл. 3. (1) Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" предоставя на органите на съдебната власт информация от Национална база данни "Население".
(2) Предоставената информация по ал. 1 съдържа следните данни:
1. ЕГН;
2. име (собствено, бащино и фамилно);
3. промени в имената;
4. пол;
5. гражданство;
6. месторождение;
7. акт за раждане (номер, дата и място на съставяне на акта);
8. постоянен адрес;
9. настоящ адрес;
10. документ за самоличност;
11. правни ограничения;
12. семейно положение;
13. акт за брак/съдебно решение за развод (номер, дата и място на съставяне на акта/постановяване на решението);
14. данни за смърт (дата на смърт, номер, дата и място на съставяне на акта);
15. ЕГН, имена, гражданство и индикация, дали са живи следните роднини:
а) съпруг/съпруга;
б) майка;
в) баща;
г) братя/сестри;
д) деца.
(3) Информацията по ал. 1 се предоставя на органите на съдебната власт чрез отдалечен достъп с потребителски интерфейс.


Чл. 4. (1) Информация в електронен вид за обслужване дейността на бюрата за съдимост се предоставя на Висшия съдебен съвет на технически носител.
(2) Предоставянето на информацията по ал. 1 се извършва 2 пъти годишно по писмено искане на Висшия съдебен съвет.
(3) Обхватът на информацията съдържа следните данни:
1. ЕГН;
2. име (собствено, бащино и фамилно);
3. месторождение;
4. гражданство;
5. постоянен адрес;
6. настоящ адрес;
7. ЕГН и имена на родители.


Чл. 5. (1) Предоставянето на данни по чл. 3 чрез справки през интернет се извършва по защитен канал с ползване на универсални електронни подписи, издадени в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(2) Данни от автоматизираните информационни фондове на Национална база данни "Население" за извършване на справки в диалогов режим на работа се предоставят само на служители, оправомощени от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(3) Обхватът на предоставените данни се определя от целите, за които данните се ползват от органите на съдебната власт при изпълнение на служебните им задължения.


Чл. 6. (1) Министерството на регионалното развитие и благоустройството съвместно с органите на съдебната власт изгражда защитения канал по чл. 5, ал. 1 и организира режима за достъп на оправомощените служители по чл. 5, ал. 2, регистрира цифровите сертификати, отговарящи на условията за универсален електронен подпис.
(2) Органите на съдебната власт осигуряват техническите условия и средства за получаване на данните по чл. 3.


Чл. 7. Административните ръководители на органите на съдебната власт предоставят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството данни за оправомощените служители по чл. 5, ал. 2, като попълват заявление по образец съгласно приложението.


Раздел III.
Осъществяване на контрол


Чл. 8. Контролът за достъпа по чл. 3 до Национална база данни "Население" се осъществява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството въз основа на извадка, формирана периодично на случаен принцип от всички лица, проверени от органите на съдебната власт за съответния период.


Чл. 9. Органите на съдебната власт се задължават в срок един месец от получаване на извадката по чл. 8 да предоставят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството информация за основанието за осъществения достъп до личните данни на конкретното лице.


Чл. 10. (1) В случай на констатиран необоснован достъп, както и при непредставяне на информация в срока по чл. 9, Министерството на регионалното развитие и благоустройството незабавно уведомява писмено административния ръководител на съответния орган на съдебната власт за търсене на отговорност.
(2) При многократно констатирани нарушения по ал. 1 Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да преустанови достъпа на конкретното лице и да уведоми Комисията за защита на личните данни.


Преходни и Заключителни разпоредби



§ 1. В едномесечен срок от влизане в сила на наредбата административните ръководители на органите на съдебната власт създават необходимата организация за прилагането й.


§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 385, ал. 2 от Закона за съдебната власт.


Приложение към чл. 7


ЗАЯВЛЕНИЕ
за предоставяне на достъп до Национална база данни "Население"
Във връзка с изпълнение на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни "Население" моля да бъде предоставен достъп до Национална база данни "Население" на следните служители от........................................
№ Име ЕГН Длъжност Телефон e-mail
(собствено,
бащино,
фамилно)




На горепосочените служители е издаден цифров сертификат, отговарящ на условията за универсален електронен подпис в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис.
Дата: ........................ .....
ПОДПИС/ПЕЧАТ
....
ИМЕ: собствено
и фамилно
....
(ДЛЪЖНОСТ -
административен
ръководител на
съответния орган на
съдебната власт)

[Гост.]

№

Гр. С., 21.10.2009 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А.


С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански състав в закрито

заседание двадесет и първи октомври през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА


при секретаря ............ и с участието на прокурора ………… като разгледа докладваното от ………….…Гинка Драганова…………………ч. в. гр. дело № 576 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е с правно основание чл.274 и следващите, във връзка с чл. 279 и чл. 419, ал.1 и 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалбата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника му адв.Л.А. *** със съдебен адрес гр.С., ул.”Г.С.Р.” № 1, като наследник „на ответника по молбата по ч.гр.д. № 403/2009г. на РС – С.”.

Предмет на жалбата е разпореждане от 04.02.2009г., постановено по гр.д.№ 403/2009г. на РС – С., с което е издадена Заповед №232 от 04.02.2009г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК, запис на заповед за сумата 2546 евро, по посоченото ч.гр.д. на РС – С., солидарно - против длъжника П.В.П. с ЕГН ********** *** вписаните поръчители в този запис на заповед, лицата М.Г.И. с ЕГН ********** и С.Ж.И.с ЕГН **********.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане, с което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, е незаконосъобразно за длъжника П.В.. Подадена била молба от „Е.Д.Л.” ЕООД със седалище гр.П., ул.”Б.” № 62, с ЕИК ****** за заплащане на сумата 2564 евро по запис на заповед от 30.11.2007г., ведно със законната лихва от 04.02.2009г., както и разноски по делото в размер на 100 лв. Сочи се, че съдът е уважил това искане като не е преценил, че длъжникът П.В.П. е починал на 29.10.2008г. Издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е станало на 04.02.2009г., т.е. повече от три месеца след смъртта на длъжника П.В.. Жалбоподателят- баща на починалия П.В., е научил за издадената заповед въз основа на разпореждане на ЧСИ П.Г.. Счита, че синът му не е дължал тези суми. Намира разпореждането против починало лице, за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК и издадения изпълнителен лист, за незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено, ведно със заповед от 04.02.2009г. за незабавно изпълнение на парично задължение, както и издадения изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Към жалбата е приложено удостоверение № 017622/04.11.2008г. за наследници на П.В.П. с ЕГН **********, от което е видно, че същият е починал на 29.10.2008г., а жалбоподателят В.П.Б. е негова баща. Майка на починалия е В.И.Б.с ЕГН **********. /арг. цитираното удостоверение на Община С./. Приложен е и акт за смърт на П.В., от който е видно, че на 29.10.2008г. той е починал в лечебно заведение, както и разпореждане от 30.07.2009г. на ЧСИ П.Г. с рег.№ 837 и район на действие ОС – С., с което като длъжници по изп.д.№ 2009 837 04 00151 са конституирани В. и В.Б.– баща и майка на починалия длъжник. Това разпореждане е получено от В.Б. на 25.08.2009г.

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок чл.275 ал.1 от ГПК и е в срока по чл.419, ал.1 от ГПК . Обжалваното разпореждане по ч.гр.д. № 403/2009г. по описа на РС С., е постановено в закрито заседание от 04.02.2009г. Жалбоподателят е узнал за това разпореждане на 25.08.2009г. частната жалба е депозирана в РС – С. на 01.09.2009г

Установено е по делото, че жалбоподателят е наследник на длъжника, против който е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК и частната жалба е депозирана от легитимирана страна – наследник на длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение.

Разпореждането, предмет на жалбата, е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.274, във вр. с чл.279 от ГПК.

Жалбата е подадена при спазване изискванията за редовност по чл.275 от ГПК, поради което е процесуално допустима.



Ответната по частната жалба страна не е изразила становище. Видно от молба, депозирана на 01.10.2009г. от представител на заявителя „Е.Д.Л.” ЕООД, към тази дата заявителя е получил съобщението на РС – С. за постановеното определение - № 2488/01.09.2009г. на РС – С., но по делото няма върнато, надлежно оформено съобщение.



Като съобрази доводите на жалбоподателя, обсъди събраните по делото доказателствата по ч.гр.д. № 403/09г. на РС С., преценени по отделно и тяхната съвкупност и извърши проверка на атакувания съдебен акт ОС – С. установи следното от фактическа страна:

С разпореждането, предмет на обжалване от 04.02.2009г., РС С. е разпоредил:” - да се издаде заповед за незабавно изпълнение против длъжника и поръчителите; - да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и - да се направи отбелязване върху заповедта и записа на заповед за издадения изпълнителен лист.”

Установено е по делото, че пред РС – С. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, от заявител „Е.Д.Л.” ЕООД, депозирана от А.А.Ч.като законен представител на заявителя и пълномощник Д.М.Х.. Към заявлението е бил приложен запис на заповед от 30.11.2007г. с падеж 30.01.2008г. за 2 564 евро, издаден от П.В.П. с ЕГН ********** и месторабота ЕТ „П. – П.В.”. Като поръчители в този запис на заповед са вписани лицата М.Г.И. с ЕГН ********** и С.Ж.И.с ЕГН **********.

След като е проверил представените документи и запис на заповед РС – С., с обжалваното разпореждане от 04.02.2009г., на основание чл. 417 от ГПК е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение, която е с № 232 от същата дата и изпълнителен лист на заявителя, против длъжника П.В.П. ЕГН ********** *** и поръчителите М.Г.И. с ЕГН ********** *** и С.Ж.И.с ЕГН ********** ***-А-1, да заплатят солидарно на кредитора „Е.Д.Л.” ЕООД ЕИК ****** със седалище и адрес на дейността гр.П., ул.”Б.” № *, представлявано от управителя А.Ч.сумата 2654 евро, представляващи задължение по запис на заповед от 30.11.2007г. издаден в гр.С., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.02.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата 100,50 лева разноски по делото.

С разпореждането, предмет на обжалване от 04.02.2009г., РС С. е разпоредил:” - да се издаде заповед за незабавно изпълнение против длъжника и поръчителите; - да се издаде изпълнителен лист въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и - да се направи отбелязване върху заповедта и записа на заповед за издадения изпълнителен лист.”

След получаването на заповедта и изпълнителния лист, взискателят е подал молба до ЧСИ П. Г., който е образувал изпълнително дело № 20098370400151, против починалия длъжник П.В.и поръчителите по записа на заповед, на чието основание са издадени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Извършил е действия по осъществяване на вземането и след като е узнал, че длъжника е починал, е конституирал наследниците му – негови родители като длъжници, като им е изпратил и призовки за доброволно изпълнение. След като е получил ПДИ, жалбоподателят е узнал за образуваното изпълнително дело.

По ч.гр. дело № 403/009г. на РС С., е постъпило Възражение от жалбоподателя, като наследник на починалия преди издаване на тази заповед за изпълнение длъжник - П.В..

РС - С. е констатирал, че в законния срок е постъпило Възражение от един от наследниците на длъжника П.В.П. и в съответствие с разпоредбите на чл.415, чл.420 и чл.421 ал.1 от ГПК, е спрял принудителното изпълнение по изп.д.№ 2009 837 0400151 на ЧСИ П.Г. с рег.№ 837, образувано въз основа на изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение № 232 от 04.02.2009г. по ч.гр.д. № 403/2009г. на РС – С., само спрямо В.П.Б. с ЕГН ********** *** – наследник на длъжника на П.В.П..*** е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането с и срещу наследника на длъжника в едномесечен срок от получаване на съобщението като внесе и дължимата държавна такса. Предупредил е заявителя, че при непредявяване в указания срок на иска съдът ще обезсили заповедта за изпълнение в съответната част.



Пи извършената служебна проверка за редовност на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, настоящата инстанция установи, че то отговаря на утвърдения по смисъла на чл.417 от ГПК образец и в него са отразени всички, необходими реквизити. При депозиране на заявлението, заявителят не е уведомил РС С., че към момента на подаване на документите за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, длъжникът П.В.е починал .

Основният довод на жалбоподателя е, че е незаконосъобразно да се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против починало лице.

При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основан на документ, съдът следва да проведи дали актът , въз основан на който се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване. Разпоредбата на чл.417, т.2 от ГПК, придава качеството на несъдебно изпълнително основание на документ, с който се установява вземане по запис на заповед, както е в конкретния случай.

Съдът при издаване на заповед за изпълнение проверява активната легитимация за принудително изпълнение и пасивната легитимация на лицето, против което се иска издаването на изпълнителен лист.

В този случай, посоченото като длъжник лице е починало на 29.10.2008г., преди депозиране заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което е от 04.02.2009г. Този факт е категорично установен по делото.

Безспорно в доктрината и практиката на ВКС се приема, че оспорването на вземането по изпълнителен лист може да се основава, както на факти, настъпили след издаване на акта, който е послужил за изпълнително основание, така и на факти, настъпили преди това.

В настоящия случай, след като още преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, посочения в него длъжник е починал, се приема, че разпореждането за издаване на посоченото изпълнително основание е незаконосъобразно, поради липса на пасивно легитимирана страна – длъжник, против която е било предявено искането.

Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и настъпилата смърт на длъжника преди депозиране на заявлението за образуване на заповедното производство, е основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

Предпоставка за надлежното упражняване на процесуалните права е съществуването на правоспособност на страните към момента на сезиране на съда. Липсата на валидно възникнало процесуално правоотношение представлява процесуална пречка за участие в производството на правоприемниците на починало лице. При първоначална липса на процесуално правоспособен длъжник, заповедното производство в частта, по оспорване на вземането, респ. по издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, не би могло да продължи, поради което заповедта и изпълнителния лист следва да бъде обезсилена от съда.

Правната уредба в регламентираните от закона хипотези предоставя лични възражения на конституирания надлежен длъжник. При настъпила смърт преди подаване на заявлението, правото да заяви тези възражения не е възникнало за длъжника и следователно не би могло да се упражни от него.

По тези съображения се приема ,че жалбата е основателна. Обжалваното разпореждане следва да се обезсили като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът





О П Р Е Д Е Л И :





ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 04.02.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 403/2009 г. на РС – С., В ЧАСТТА, с която е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на заявителя – „Е.Д.Л.” ЕООД, гр.П., ул.”Б.” № 62 с ЕИК ****** за заплащане от длъжника П.В.П. с ЕГН ********** ***, б.ж. на гр. С., починал на 29.10.2008г. на посочените в заявлението суми: 2564,00/две хиляди петстотин шестдесет и четири/ евро , ведно със законната лихва за забава, считано от 04.02.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата 100,50 лв /сто лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски по делото, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването, пред ВКС на Република България.

Ползвай по предназначение, както се казва.

Това във връзка с питането ми в първия пост( има възражение )

№

Гр. С., 29.10.2009 г.



В И М Е Т О НА Н А Р О Д А.


С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански състав в закрито

заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година в състав:

Председател: ГИНКА ДРАГАНОВА
Членове: МАРИЯ БЛЕЦОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря…………… …..……………………………………и с участието на прокурора………………..…………………………..като разгледа докладваното от ………….…Гинка Драганова…………………ч. въззивно дело № 521 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е с правно основание чл.435 и следващите, от ГПК.

Образувано е по жалбата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, против действия на ЧСИ П. с рег. № 837 и район на действие – ОС – С. по изп. д. №20098370400151.

В жалбата се твърди, че извършените по определение №303 от 23.07.09 г. по посоченото изпълнително дело действия, са процесуално незаконосъобразни. Изпълнителното дело било образувано по издаден изпълнителен лист против П.В.П. починал на 29.10.08г., Издаването на заповед за изпълнение изпълнителен лист е станало на 04.02.09 г. т.е. повече от три месеца след смъртта на посочения длъжник. Счита, че изпълнителното дело е образувано на негодно изпълнително основание – издаден изпълнителен лист против починало лице и неправилно ЧСИ е предприел изпълнителни действия, преди да установи недопустимост и нищожност на акта, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Сочи, че преди жалбоподателят да получи призовка за доброволно изпълнение, връчена на 25.08.09 г. ЧСИ е наложил и запор върху заплатата му за месец 07.09 г., с което е предприел недопустимо принудително изпълнение.

Към жалбата е приложено разпореждане от 30.07.09 г. на ЧСИ, с което като длъжници по това изпълнително дело са конституирани жалбоподателят В.П.Б.- баща и В.И.Б.с ЕГН **********- майка на починалия длъжник П.В.П.. Това разпореждане жалбоподателят е получил на 25.08.09 г. Приложен е и фиш за получена работна заплата от жалбоподателя, от който е видно, че има наложен запор в размер на 170 лв.върху заплатата му за м. юли,2009г. Приложен е и препис извлечение от акт за смърт №0046 от 30.10.08 г., от който се установява, че П.В.П. с ЕГН ********** *** е починал на 29.10.2008 г. в лечебно заведение гр. Ямбол, както и удостоверение за раждане №017622 от 04.11.2008 г. на Община гр. С. на П.В., от което е видно, че жалбоподателят е негов баща, а В.Б.– майка.

В жалбата се твърди, че и „определението”, с което ЧСИ образува изпълнително дело против починало лице, а в последствие конституира бащата и майката като длъжници, е незаконосъобразно и неправилно, тъй като лицето, срещу което е издаден изпълнителния лист е починало преди издаването на изпълнителния лист. Сочи, че е правно невъзможно да се издават подлежащи на изпълнение актове срещу починали лица.

Моли: - да се отменят обжалваните действия на ЧСИ като процесуално недопустими и незаконосъобразни; - да се обезсили издадената заповед и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. д. № 403/09г. на РС С., ;- да се допусне спиране на производството по и.д. № 20098370400151 на ЧСИ и – да се прекрати това изпълнително дело. Претендира разноските по делото.

Жалбата е била депозирана направо пред ОС С. и е с вх. № СД-05-01/31.08.2009г. Изпратена е на ЧСИ за администрирането й, както и за излагане на мотивите на ЧСИ по нея. ЧСИ връща жалбата на ОС С. е негов изх. № 8030/08.10.2009г. и тя е входирана в ОС с №6756/08.10.2009г.

По жалбата е депозирано Възражение от взискателя „Е.Д.Л.” ЕООД гр. П., ул. „Е.Й.” 40 , подписано от А.Ч.. В него се твърди, че жалбата с оглед на искането е недопустима, тъй като посоченото в нея основание е извън хипотезите на чл. 435 от ГПК.

ЧСИ П. г., на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК, е представил обяснение за извършените от него действия по изпълнителното дело. Посочва, че то е образувано на 20.03.09 г. по молба на взискателя „Е.Д.Л.” ЕООД гр. П., ул. „Е.Й.” 40, представлявано от управител А.Ч. с ЕГН ********** и адрес на представителство гр. С., ул. „Г.Д.” №10 ет. 2, солидарно- против длъжника П.В.П. и поръчителите- М. г.а И. и С.Ж.И.със снети по делото лични данни. След като е пиел, че изпълнителният лист е редовен е образувал изпълнителното дело. Извършил е справка за семейното и имуществено състояние на страните, проверка в НАП и АДВ за всички длъжници, справка в ОДП „Пътна полиция” за наличие на МПС на същите, както и в МДТ общ. С. за наличие на декларирани имоти. Призовка на останалите длъжника М. г.а И. е била връчена на 27.05.09 г. , а на С.И.– 22.05.2009 г. С разпореждане от 30.07.3009г. ЧСИ е конституирал е като длъжници наследниците на П. Валентинов П. и е изпратил покана за доброволно изпълнение на жалбоподателя В.П.Б. като наследник на починалия П.В.. Тази покана жалбоподателят е получил на 25.08.2009г. ЧСИ е наложил обезпечителни мерки – запор на трудовото възнаграждение на В.П., но няма предприети принудителни действия спрямо имуществото на длъжниците. Счита, че всички тези действия са правомерни, тъй като изп. лист е редовно издаден от РС – С.. Счита, че длъжниците имат правно основание да искат да се обезсили изпълнителния лист по друг ред, а не този по чл. 435 от ГПК. Счита, че правомерно, в съответствие с разпоредбите на ГПК е допуснал изпълнение, чрез запор на трудово възнаграждение на жалбоподателя и това действие не е незаконно.



Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.419, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна – наследник на длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, починал преди издаването на тази заповед и изпълнителен лист и е против разпореждане, с което жалбоподателят и съпругата му са конституирани от ЧСИ като длъжници, по изпълнението, на мястото на починалия им син, направено е искане за спиране и прекратяване на изпълнителното производство поради което се приема за частично допустима.



Окръжният съд, като съобрази становището на жалбоподателя, отговора на взискателя и мотивите на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, обсъди събраните по делото доказателства, преценени по отделно и тяхната съвкупност, намира за установено от следното фактическа страна:

І.Жалбата е депозирана в ОС – С. на 31.08.2009г. /не е била подадена чрез ЧСИ, а направо до ОС – С./. Поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е получил на 25.08.2009г. /. С разпореждане от 08.09.09 г. ОС – С. е изпратил жалбата на ЧСИ П. г. за извършване на съответните действия – администриране на същата , както и комплектоването й със съответното изпълнително дело, включително с изложение на мотиви по чл. 436 ал. 3 предл. последно от ГПК. ЧСИ е изпълнил тези действия и жалбата е получена отново с вх. №6756 от 08.10.09 г./

Жалбоподателят е наследник на длъжника, против който е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на чието основание е образувано изпълнителното дело, по което ЧСИ е конституирал жалбоподателя като наследник на длъжника и е насочил изпълнението против него./арг. удостоверение №017622/04.11.2008г. и Акт за смърт № 0046/ 30.10.2008г. на община град С./. По това не се спори.

Фактически жалбоподателят счита, че неправилно и незаконосъобразно, след като е починал длъжника П.В., са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и ЧСИ е образувал изпълнително дело против починало преди издаването им лице, а е насочил изпълнението против родителите на починалия.

Заповед за незабавно изпълнение №232/04.02.2009г. и изпълнителен лист от същата дата, са издадени по г. по ч.гр.д. № 403/2009г. на РС С., срещу П.В.П. с ЕГН**********,*** 36-3-1-1, който е починал на 30.10.2008г. По време на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума и към момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение, длъжника по изпълнението П.В.е бил починал. Този факт е категорично установен по делото.

При това положение, съдът не е връчил надлежно, лично на длъжника процесната заповед, както и покана за доброволно изпълнение, за да може длъжникът лично да оспори вземането.

ЧСИ е установил, че длъжника е починал и смъртта му е настъпила преди да са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Узнавайки това обстоятелство ЧСИ с рег. № 837 П. г., е конституирал като длъжници по изпълнението, наследниците /родители/ на починалия длъжник, след което им е изпратил покана за доброволно изпълнение. / арг. разпореждане от 30.07.2009г. по изп.дело № 20098370400151, с изх. № 6213/30.07.2009г. на ЧСИ/.

Установено е по делото, че жалбоподателят след като е получил ПДИ, счел е, че е незаконосъобразно да се издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против починало лице и е подал Възражение до РС С., че не дължи сумите по постановените от РС С. разпореждане за издаване на незабавна заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

След получаване на Възражението на В.П. ***/2009г. районен съд С. е държал в закрито заседание определение № 2488/01.09.2009 г., с което е спрял принудителното изпълнение по и.д. № 20098370400151 на ЧСИ П. г. само спрямо В.П.Б. с ЕГН ********** *** – наследник на длъжника П.В.П.. Указал е на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в законни едномесечен срок от получаване на съобщението, като внесе дължимата държавна такса. Предупредил е заявителя, че ако в указания срок не представи доказателства, че е предявил иска съдът ще обезсили заповедта за изпълнение в съответната част.

/Обстоятелството, че посоченото изпълнително дело,към настоящия момент, е спряно с определение на РС – С., е служебно известно на състава, разглеждащ настоящото дело, тъй като на докладчика по настоящото дело е било разпределено на случаен принцип и ч.гр.д. № 576/2009г. по описа на ОС – С. за 2009г., което е образувано по частна жалба на В.П.Б. ЕГН ********** *** 36-З-1, против разпореждане от 04.02.2009г. по ч.гр.д. № 403/09г., с което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК и изпълнителен лист на заявителя „Е.Д.Л.” ЕООД – Пловдив, представлявано от А.А.Ч..

С определение, държано в закрито заседание на 21.10.2009г. ОС – С. е обезсилил разпореждане от 04.02.2009г., постановено по ч.гр.д. № 403/09г. на РС – С. в частта, с която е разпоредено да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на „Е.Д.Л.” ЕООД – Пловдив за заплащане от длъжника П.В.П. ***, починал на 29.10.2008г. за посочените в заявлението суми: -2564 евро ведно със законната лихва за забава, считано от 04.02.2009г. до окончателното й изплащане, както и сумата 100,50 лева, представляваща разноски по делото като незаконосъобразно/.

ІІ. Издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 403/09г., е с длъжник, не само за починалия син на жалбоподателя, а и против още две лица, поръчителите- М. г.а И. и С.Ж.И.по издадения запис на заповед, приложен към Заявлението за издаването им. По това не се спори.



Тези констатации мотивират следните правни изводи:

1.Законодателят е предвидил, че „при смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдения изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение”. /арг. чл.428, ал.3 от ГКП/.

В случая, ЧСИ не е съобразил действията с очевадния факт, че длъжникът П.В.е починал преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Той направо е изпратил нова покана за доброволно изпълнение на наследниците на починалия, конституирайки ги на негово място като длъжници и веднага е предприел действия за изпълнение, чрез запор на заплатата на жалбоподателя.

Поставяйки на разглеждане жалбата в тази й част, съдът намира, че тя е недопустима. С разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, законодателят е приел и е посочил изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба против конкретни изрично изброени действия на съдия изпълнителите. Съгласно тази разпоредба, длъжникът не е носител на процесуалното право на жалба срещу принудително изпълнение. Не се твърди, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество, нито са налице останалите две предпоставки от тази разпоредба, водещи до допустимост на жалбата в тази й част. Затова жалбата в таз част следва да се остави без разглеждане, като недопустима.

Защитата на жалбоподателя, против издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да се осъществи по друг процесуален ред, по чл.419 от ГПК, който този жалбоподател е използвал за защитата си, /както е посочено по-горе./.



ІІ. По искането да се спре изпълнителното производство по изпълнително дело № 20098370400151 на ЧСИ.

1.Законодателят е приел, че изпълнителното производство може да се спре на няколко основания, посочени в разпоредбата на чл.432 от ГПК, които съдът няма да разглежда подробно, поради приетия и установен по настоящото дело факт, че разпореждането и издадените на негово основание заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, против починал преди депозиране на заявлението за издаването му длъжник, е отменено от ОС С. с определение по ч.гр.д. № 576/2009г., жалбата в тази й част, към настоящи момент, се явява неоснователна.

2.Жалбата в частта, за спиране на производството по изпълнителното дело е неоснователна и с оглед категорично установения факт, че производството по изпълнително дело № 20098370400151 е спряно от РС С. с определение № 2488/01.09.2009г., след получаване на Възражение от жалбоподателя, за недължимост на сумата. Това възражение атакува материално-правно издадената заповед, то е възражение срещу посочения дълг. Това възражение поражда насрещно право на кредитора, да предяви вземането си по исков път и да получи съдебен акт, установяващ вземането му със сила на присъдено нещо. Фактически, в това производство жалбоподателят и съпругата му ще могат да защитят правата си и след приключването му с влязъл в сила съдебен акт, ще може да се продължи изпълнителния процес.

ІІІ.Прекратяване на изпълнителното дело № 20098370400151 в конкретния случай не може да бъде постановено, поради безспорно установения факт, че то е образувано не само против починалия длъжник, но и против поръчителите по записа на заповед, по който е издаден изпълнителния лист. В подкрепа на този извод е и факта, че с определението от 21.10.2009г. по ч.гр.д. № 576/2009г. ОС – С. е отменил издадената заповед за незабавно изпълнение и е обезсилил разпореждането, на чието основание е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само против починалия длъжник П.В.П., но не и против останалите, солидарно осъдени с починалия лица –поръчителите по записа на заповед.

Възможност за прекратяване на изпълнителен процес е предвидена в чл.433 от ГПК, в който са изброени предпоставките, при установяването на които, съдът следва да прекрати изпълнителното производство. В настоящия случай не се установи, да е налице някоя от тези предпоставки, което мотивира извода, че жалбата се явява неоснователна и в тази й част.

При този изход на спора, направените от длъжника разноски не следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното съдът



Р Е Ш И :



ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело № 20098370400151 на ЧСИ П.г. с рег.№ 837 и район на действие ОС – С. , В частта й за отмяна предприетите действия от ЧСИ по това дело, като НЕДОПУСТИМА.

ОТХВЪРЛЯ жабата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело № 20098370400151 на ЧСИ П.г. с рег.№ 837 и район на действие ОС – С. , В частта й за спиране изпълнителните действия по това дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.П.Б. с ЕГН ********** ***, длъжник по изпълнително дело № 20098370400151 на ЧСИ П.г. с рег.№ 837 и район на действие ОС – С. , В частта й за прекратяване на изпълнителните действия по това изпълнително дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване.

Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и настъпилата смърт на длъжника преди депозиране на заявлението за образуване на заповедното производство е основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.Предпоставка за надлежното упражняване на процесуалните права е съществуването на правоспособност на страните към момента на сезиране на съда. Липсата на валидно възникнало процесуално правоотношение представлява процесуална пречка за участие в производството на правоприемниците на починало лице. При първоначална липса на процесуално правоспособен длъжник, заповедното производство в частта, по оспорване на вземането, респ. по издаването на изпълнителен лист, не би могло да продължи, поради което заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена от съда. Правната уредба в регламентираните от закона хипотези предоставя лични възражения на конституирания надлежен длъжник. При настъпила смърт преди подаване на заявлението, правото да заяви тези възражения не е възникнало за длъжника и следователно не би могло да се упражни от наследниците му.

Доводът на заявителя - ответник по частната жалба, че жалбоподателите, като наследници на длъжника, следва да отговарят и за задълженията му, е правилен, но е относим към последващ момент от развитие на взаимоотношенията на страните по договора за банков кредит, сключен с техния наследодател. В подкрепа на този извод е и категорично установеното по делото обстоятелство, че жалбоподателите не оспорват вземането на заявителя нито по основание, нито по размер.

и лека нощ, че съм във ваканция :P

[ivan2]

Поля, здравейте.
Благодаря за постнатото решение, обаче аз и него четох, наред с ВСИЧКИ останали, които са публикувани в Сиела, като съдебна практика по казуса. Над сто мисля.
Та, по същество - ценното на този съдебен акт е в теоретичната обосновка, че след като не е породено процесуално правоотношение между съда и починалото лице /то няма и как да е породено, защото физически, биологически и юридически не е възможно да възникне при липса на жив човек/, не е възможно да възникне и процесуално правоотношение спрямо наследниците на починалия. Естествено. Ерго, и съдебния акт не може да разпростре субективни и обективни предели на СПН спрямо наследниците. Ако трябва да помпам още теоретични аргументи, бих казал: Да, съдилищата приемат в съдебната практика, че е налице НЕДОПУСТИМОСТ на издадената ЗИ. Обаче във ВСИЧКИ тези съдебни актове е било подадено възражение от наследника В СРОК. В моя казус е по-различно - наследника не е подал възражение в срок от узнаването, и този срок е изтекъл. Това означава ли, че недопустимия съдебен акт ще породи правни последици, и че ще има СПН със субективни предели, разпростряни и върху този наследник поради виновното му поведение на процесуално бездействие? Откъде накъде СПН ще е обусловена от това процесуално бездействие, при положение ЧЕ ТЯ ИЗНАЧАЛНО НЕ СЪЩЕСТВУВА СПРЯМО ГОДЕН СУБЕКТ? Случило се така, че несъществуващия субект има наследник. А, добре дошъл, си казала СПН, ела че ми трябваш, защото си нямам човек, над когото да вляза в сила.
За мен е нищожност, и ще го претендирам в съда. Ако приемат, че по една или друга причина е валиден съдебния акт - ЗИ и ИЛ, то тогава ще претендирам неизпълнение на задължението на ЧСИ да даде срок на наследника на приеме наследството, от което за наследника е произтекла вреда.
Как мислите - имам ли шанс да осъдя ЧСИ да върне тези пари, с правно основание чл.74 ЗЧСИ и чл.441 ГПК?

[Гост.]

Това с подаденото възражение от наследника( което се случва на практика) някак не кореспондира с " При настъпила смърт преди подаване на заявлението, правото да заяви тези възражения не е възникнало за длъжника и следователно не би могло да се упражни от наследниците му".
В тези случаи смятам, че е недопустимо и конституиране на наследници от СИ ( въпреки, че в твоя казус и това е сторил).

Как мислите - имам ли шанс да осъдя ЧСИ да върне тези пари, с правно основание чл.74 ЗЧСИ?

Аз, лично?- да. Ведно с акцесорни и разноски.

ЧСИ отговаря доколкото знае за смъртта..а не е ли задължение да брат А да релевира своевременно това обстоятелство..

СИ знае за смъртта след като е изпратил ПДИ на другия наследник. И не, не смятам, че е задължение на кредитополучателя( Д) да релевира довод в тази насока ( поръчителите са починали преди издаване на ЗНИ и ИЛ), защото ИЛ обективира вземане срещу него- останалото...

В този ред- когато подготвям книжа за исково, не ми влиза в задълженията да проверявам имота в АВ, ала го правя, заради грижата...
До скоро справките, които изискваха СИ от общините бяха безплатни- кое препятства едно искане в тази насока? Дори и сега, когато струва 5лв.

[hidden]

Как мислите - имам ли шанс да осъдя ЧСИ да върне тези пари, с правно основание чл.74 ЗЧСИ и чл.441 ГПК?

Според мен - зависи. Трябва много внимателно да бъде прочетена разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК - "Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис".
Текстът може да бъде тълкуван в смисъл, че доказателствената тежест за отказа от наследството тежи върху наследника, а не върху СИ, който на всичкото отгоре действа въз основа на официален документ (издадено от общината удостоверение за наследници).
Удостоверението за наследници удостоверяват наличието на данни от ЕСГРАОН, предоставено в случая на "държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия" (чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗГР). Физическите лица, получили данни от ЕСГРАОН, в случаи на установено противоречие, неточност или непълнота в тях могат да поискат тяхната корекция (чл. 108 ЗГР). Съгл. чл. 25, ал. 1, т. 22, вр. чл. 31 ЗГР Личният регистрационен картон съдържа единствено дата и място на смъртта; акт за смърт - номер, дата и място на съставяне; кои са наследниците не следва да бъде отразявано в ЛРК, съответно в регистъра на починалите лица, освен ако не са представени "необходимите за това документи" (чл. 27 ЗГР).
В този ред на мисли изрчение второ на чл. 429, ал. 2 ГПК може да бъде тълкувано в посока, че едва след като наследниците възразят пред СИ, че все още не са заявили дали приемат наследството или се отказват от него, едва тогава СИ е длъжен да им даде срок за приемане на наследството.
Много внимателно следва да се прецени дали отговорността за изпълнението срещу имуществото наследника е на СИ (чл. 441) или на взискателя (чл. 440).

[Гост.]

Не разбирам защо е колебанието?
В УН пише дата на смъртта ( не мога да си спомня пише ли и номер на акта за смърт)- е, като не разполага с база данни, то с УН СИ е имал знанието за недопустимост на издадената ЗНИ и ИЛ.
Коя правна норма му дава право да конституира наследник в тази хипотеза и/или го освобождава от отговорност?

[hidden]

В УН са посочени и наследниците (обикновено). Оттук идва и колебанието. Въз основа на какви данни в конкретния случай СИ е конституирал наследниците? Има ли изрична молба на взискателя или ЧСИ е действал на основание чл. 18 ЗЧСИ? Това са все въпроси, отговорите на които не са ясни от изложението в темата.

СИ е имал знанието за недопустимост на издадената ЗНИ и ИЛ.

Това обаче следва да бъде установено по съответния ред, СИ не разполага с правомощия да преценява дали ЗНИ и ИЛ са "недопустими".