forum.lex.bg

Здравейте, имам малко специфичен въпрос, дано успея да се изразя правилно. Тъй като работодателят ми ме заплашва, че ако не съм съгласна да прекратим провоотношения по взаимно съгласие ще ме съди, събирам информация относно миналите му действия.
На 09.03.2021 работидателят ми се обади сутринта да каже, че е излезнал положителен от бърз тест за Ковид, защото е с висока температура. Поиска да се изследваме всички в офиса с тези бързи тестове от аптеката. Аз излезнах положителна, но тъй като няма кой да ме замести ми каза изрично да не си правя PCR и ме заведе при негов познат лекар да ми изпише лекарства, след което през цялото време продължих да работя на пълен работен ден, за да не загубя работата си. Има ли и институция или закон, на който мога да се позова, за да защитя правата си, ако се стигне до дело? Тъй като бях принудена да работя, дори ме пращаше до пощата със служебна цел. Също така съм принуждавана да идвам след работно време да работя многократно, докато детето ми е било болно и съм била в болничен, но не мисля, че има как да докажа всичко това. Моля за Вашето мнение.

Здравейте,

Бъдете спокойна не може да ви уволнят, трябва да се спази предизвестието по договора, предполагам е един или два месеца. Освен това трябва да има едно от изрично изброените основание:

Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие
Чл. 328. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.; бр. 100 от 1992 г., в сила от 01.01.1993 г.; изм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; доп., бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; доп., бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.; изм., бр. 107 от 2020 г.) (1) Работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи:
1. при закриване на предприятието;
2. при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
3. при намаляване на обема на работата;
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при спиране на работа за повече от 15 работни дни;
5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;
6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;
7. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
8. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;
9. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.);
10. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1996 г., доп., бр. 28 от 1996 г.; изм., бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; изм. изцяло, бр. 7 от 2012 г.; изм., бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.; изм., бр. 107 от 2020 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен в случаите на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование;
10а. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване;
10б. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.; изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; предишна т. 10а, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
10в. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) когато трудовото правоотношение е възникнало с работник или служител, след като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване;
11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;
12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Това, което описвате е престъпно поведение от страна на работодателя и е престъпление - принуда, което е от общ характер и се преследва от прокуратурата.

Може да подадете сигнал и да опишете всичко с подробности, като на следващо място може да сезирате Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда" - https://www.gli.government.bg/bg/node/6499

Няма механизъм да ви прекрати договора без да се спази предизвестието, така че бъдете спокойна. Но се надявам, че пазите теста, има свидетели и т.н.

Може сама да задействате сигналите, като препоръчително е да се изготвят от адвокат. Ако нямате средства може да се обърнете към националното бюро за правна помощ, където ще видите условията за кандидатстване за безплатна правна помощ - https://mjs.bg/home/index/1201f1c6-798b ... 2e228ac8a1

Закон за здравето:
Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) На задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19.

Чл. 215. (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) (1) Лице, болно от или заразоносител на заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, което откаже или прекъсне изпълнението на задължителната изолация по чл. 61, ал. 4 или по чл. 61а, ал. 2, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лице по ал. 1, отказало да изпълни задължителна изолация по ал. 1, както и лице по ал. 1, което прекъсне изпълнението на задължителна изолация по ал. 1, се довежда принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ, на лекуващия лекар или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.

По смисъла на този закон:
46. (нова - ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) „Изолация“ е действие по отделяне на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на заразоносители с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна болест.

Кодекс на труда:
Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
(2) Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.

ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.)
Чл. 7. (1) Работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване.
(2) Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.
(3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Работник или служител, който е близък контактен по смисъла на акт на орган по чл. 61 от Закона за здравето на потвърден случай на COVID-19, преминава към работа от разстояние или надомна работа, ако работата позволява това, за определения в акта срок, като писмено декларира пред работодателя, съответно органа по назначаване настъпилото обстоятелство. Условията и редът за преминаване, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване.

kalahan2008 написа:Закон за здравето:
Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) На задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19.

Чл. 215. (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) (1) Лице, болно от или заразоносител на заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, което откаже или прекъсне изпълнението на задължителната изолация по чл. 61, ал. 4 или по чл. 61а, ал. 2, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Лице по ал. 1, отказало да изпълни задължителна изолация по ал. 1, както и лице по ал. 1, което прекъсне изпълнението на задължителна изолация по ал. 1, се довежда принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ, на лекуващия лекар или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.

По смисъла на този закон:
46. (нова - ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) „Изолация“ е действие по отделяне на лица, болни от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3, и на заразоносители с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна болест.

Кодекс на труда:
Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
(2) Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време.

ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.)
Чл. 7. (1) Работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване.
(2) Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.
(3) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Работник или служител, който е близък контактен по смисъла на акт на орган по чл. 61 от Закона за здравето на потвърден случай на COVID-19, преминава към работа от разстояние или надомна работа, ако работата позволява това, за определения в акта срок, като писмено декларира пред работодателя, съответно органа по назначаване настъпилото обстоятелство. Условията и редът за преминаване, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване.

В настоящия случай, не е направен ПСР и следователно нито госпожата, нито работодателя са били под карантина. Не попада в обхвата на ЗЗ и не може да бъде подведена под цитирания състав. Доколкото помня, бързите тестове през процесния период не бяха легитимно средство за установяване на заразата.

legalaid написа:В настоящия случай, не е направен ПСР и следователно нито госпожата, нито работодателя са били под карантина. Не попада в обхвата на ЗЗ и не може да бъде подведена под цитирания състав. Доколкото помня, бързите тестове през процесния период не бяха легитимно средство за установяване на заразата.

Това е абсурдно. Никъде в закона не пише, че положителният PCR е единственото възможно доказателство за наличието на инфекция от Covid-19.
Има случаи със симптоми на заболяването и отрицателен PCR (лично ми се е случвало). Има и обратният случай - безсимптомно протичане на заболяването и положителен PCR. Просто има различни критерии за доказване наличието на заболяването и PCR е само един от тях.

Заповед № РД-01-724 от 22.12.2020 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на COVID-19, изм. и доп. със Заповед № РД-01-23/15.01.2021 г. , Заповед № РД-01-91/11.02.2021 г., Заповед № РД-01-149/10.03.2021 г., Заповед № РД-01-166/12.03.2021 г. и др.
https://coronavirus.bg/bg/679
Приложение № 1 към т. 2

ДЕФИНИЦИЯ ЗА СЛУЧАЙ НА COVID-19

Клинични критерии:

Всяко лице с поне един от следните симптоми [1]:

кашлица;
треска;
затруднено дишане;
внезапна поява на аносмия, агеузия или дисгеузия.

Диагностични образни критерии:

Рентгенологични данни за лезии, съвместими с COVID-19.

Лабораторни критерии:

Откриване на нуклеинова киселина или на антиген на SARS-CoV-2 в клинични проби.

Епидемиологични критерии:

Поне една от посочените две епидемиологични връзки:

близък контакт [2] с потвърден случай на COVID-19 в рамките на 14 дни преди появата на симптомите;
лицето е бил живущ или персонал, в рамките на 14 дни преди появата на симптомите, в социална услуга от резидентен тип в общността или в специализирана институция за предоставяне на социални услуги, в която има установено предаване на COVID-19.

Класификация на случай:

А. Възможен случай:

Всяко лице, отговарящо на клиничните критерии.

Б. Вероятен случай:

Всяко лице, отговарящо на клиничните критерии и наличие на епидемиолгична връзка

ИЛИ

Всяко лице, отговарящо на диагностичните образни критерии.

В. Потвърден случай:

Всяко лице, отговарящо на лабораторните критерии.

[1] Допълнителни по-малко специфични симптоми са главоболие, втрисане, мускулни болки, умора, повръщане и/или диария.

[2] Близкият контакт се определя като:

съжителство в едно домакинство с потвърден случай на COVID-19;
директен физически контакт с потвърден случай на COVID-19 (напр. ръкостискане);
директен незащитен контакт с инфекциозни секрети на потвърден случай на COVID-19 (напр. при опръскване при кихане, допир до използвани от пациента кърпички с голи ръце);
директен (лице в лице) контакт с потвърден случай на COVID-19 на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 мин. общо за 24 часа (дори и да не са последователни);
престой в затворено помещение (напр. класна стая, болнична стая, стая за срещи и др.) с потвърден случай на COVID-19 за ≥ 15 мин.;
здравен работник или друго лице, полагащо директни грижи за пациент с COVID-19 или лабораторен персонал, обработващ клинични проби на пациент с COVID-19, без препоръчаните лични предпазни средства или с евентуално нарушена цялост на личните предпазни средства;
пътник в самолет в същата секция/класа, съобразно разположението на местата, с потвърден случай на COVID-19, придружител при пътуване или лица, полагащи грижи, членове на екипажа, обслужващи дадения сектор, където седи случая (ако тежестта на симптомите при заболелия или негово преместване/движение сочи за по-голяма експозиция, за близък контакт може да се определят и други или всички пътници в самолета).

При определяне на близките контактни на потвърден случай на COVID-19 трябва да се има предвид всяко лице, осъществило контакт в рамките на 48 часа преди и до 14 дни след появата на симптомите при заболелия. Ако потвърденият случай е асимптоматичен, като контактен се определя всяко лице, осъществило контакт със случая в рамките на 48 часа преди до 14 дни след вземането на пробата, довела до лабораторното потвърждаване.

Близки контактни, оздравели като потвърдени случаи на COVID-19, се считат за лица с нисък риск за предаване на SARS-CоV-2 и не подлежат на задължителна карантина за период от три месеца от лабораторното потвърждаване на инфекцията с изключение на случаите, в които същите работят с рискови групи от населението (възрастни, лица с хронични заболявания и имуносупресивни състояния) или живеят в места с висок риск за заразяване като специализирани институции за предоставяне на социални грижи или затвори. При осъществяване на контакт с потвърден случай след изтичаването на този период, контактното лице следва да се счита за близък контактен, ако отговаря на посочените по-горе условия.



Приложение № 2 към т. 6

Критерии за прилагане на бързи антигенни тестове за SARS-CoV-2

За целите на надзора на заразните болести е задължително да се използват бързи антигенни тестове с наличие на CE маркировка за съответствие и следните характеристики на теста: чувствителност ≥ 80% и специфичност ≥ 97%. При възможност следва да се използват бързи антигенни тестове с чувствителност ≥ 90%.

Бърз антигенен тест се провежда в рамките на 5 дни от началото на клинични симптоми, отговарящи на критериите за COVID-19 или в рамките на 7 дни от последния контакт с потвърден случай на COVID-19.

При лица с наличие на клинични симптоми, отговарящи на критериите за COVID-19 и отрицателен резултат от бърз антигенен тест, следва да се проведе изследване по метода PCR, а при невъзможност да се извърши нов бърз антигенен тест след 2-4 дни.

Бързи антигенни тестове може да се използват:

при взривове, потвърдени по метода PCR за изследване на контактни лица, проявили симптоми за COVID-19 с цел ранно откриване на нови случаи;
в затворени колективи, като затвори, места за настаняване на бежанци и други, за изследване на контактни лица, проявили симптоми за COVID-19, когато има вече потвърден с PCR случай на COVID-19;
в лечебни заведения при първоначален преглед/триаж за прием на пациенти или за изследване на персонал със симптоми за COVID-19 в лечебни и в социални заведения;
за паралелно изследване на проби от сентинелния надзор на грип и остри респираторни заболявания;
за изследване на контактни лица в места, където се очаква положителността на пробите за COVID-19 да е ≥10%. Когато времето на контакта с потвърден случай е известно, изследване с бърз антигенен тест трябва да се проведе при първа възможност. Ако повече от 7 дни са изминали от контакта с потвърдения случай и при отрицателен резултат от бърз антигенен тест е препоръчително да се извърши изследване по метода PCR.
за изследване на близки контактни, като при отрицателен резултат следва да се извърши изследване по метода PCR.
за скрининг и последователно изследване (на всеки два до три дни) на потребители и персонал в социални и здравни заведения; затворени колективи (напр. затвори, центрове за настаняване на бежанци) и трудови колективи в области с повсеместно разпространение на заболяването.

Много Ви благодаря за изчерпателните отговори и съвети. Ще последвам всички от тях.